— Разбирам — каза Вайъли. — А какъв ще е рискът за теб, Риналдо?
— Не по-голям от този, който поех, когато се съгласих да дойда тук.
Вайъли се усмихна.
— Добре, ще се свържа с Джулиан — съгласи се тя. — Можеш да отидеш там и да видиш какво ще успееш да измъкнеш от Далт.
— Един момент — обадих се аз. — Навън вали сняг, а Люк дойде от място с далече по-високи температури. Наметалото му ми се струва доста неподходящо за случая. Ще отида да му донеса нещо по-топло, стига да иска да ме изчака.
— Вървете — каза Вайъли.
— Веднага се връщаме.
Тя присви устни и след това кимна.
Подадох на Люк меча и той отново го препаса. Вайъли със сигурност бе разбрала, че искам да поговоря с него насаме. И въпреки това се бе съгласила, което означаваше, че ми има доверие — факт, който ме изпълваше с гордост и едновременно с това беше на път допълнително да усложни живота ми.
Възнамерявах да сведа на Люк последните новини — за коронацията в Кашфа и за всичко останало. Все пак изчаках, докато се отдалечихме на прилично разстояние, тъй като Вайъли има невероятно чувствителен слух. Моето мълчание обаче изнерви Люк и той заговори първи.
— Как странно се развиха събитията. Признавам, че я харесвам, но тя знае повече от това, което казва.
— Най-вероятно да — съгласих се аз. — Всички го правим.
— И ти ли?
— Отскоро. Във времена като тия ми се налага.
— А знаеш ли нещо повече за ситуацията?
Поклатих глава.
— Научих за Далт малко преди теб. Вайъли ми каза точно това, което и ти чу. А съвсем случайно да знаеш нещо, което пропусна да споменеш пред нея?
— Не — каза Люк — За мен също беше изненада. Но смятам да проуча нещата.
— Би трябвало.
Наближихме моите покои.
— Скоро ще стигнем до стаята ми — казах аз. — Искам да знаеш, че майка ти е там, но едва ли ще е особено разговорлива.
— Запознат съм с последствията от това заклинание. Но доколкото си спомням, ти спомена, че си наясно как да я освободиш… Което ми напомня, че настоящите събития ще забавят плана ни да сгащим Маскирания и брат ти.
— Не чак толкова — уточних аз.
— Кой знае колко време ще ми отнеме — продължи Люк. — Ами ако разговорът не потръгне? Или пък се случи нещо, което ще ме забави съвсем?
Хвърлих му един бърз поглед.
— Като какво например?
— Не знам. Просто се опитвам да взема всичко предвид. Нали знаеш, че обичам да планирам всичко предварително? Нека предположим, че атаката ни се забави значително…
— Добре, нека предположим — казах аз, докато наближавахме вратата.
— Това, за което се опитвам да ти намекна, е, че бихме могли да се озовем там твърде късно. Да речем, че пристигнем във Владението и установим, че твоето братче вече се е превърнало в Бог знае какво сатанинско изчадие. Тогава какво?
Отключих вратата и двамата влязохме вътре.
Хич не ми се щеше да се замислям за подобна възможност, защото тя ми напомняше за историята, която ми бе разказвал баща ми. Навремето Бранд бе успял да му създаде сериозни неприятности.
Щом се озовахме в стаята, аз щракнах с пръсти и няколко газени лампи мигом разпръснаха мрака. Пламъчетата им трепнаха, но после бързо се укротиха.
Джасра си беше все на същото място, отрупана с няколко от моите наметала. За миг се притесних за първата реакция на Люк.
Той спря. Огледа я внимателно и после пристъпи към нея, забравил изцяло предположенията си. Гледа я така около десетина секунди, през които се чувствах все по-неудобно, и накрая прихна.
— Тя винаги си е падала по монументалните форми — каза той. — Но комбинирането на показното с практичното е нещо, което тя така и не успя да постигне. Би трябвало да я върнеш на Маскирания, макар че тя едва ли ще си извади нужната поука.
После се обърна към мен и добави:
— Сигурно ще се събуди вкисната като котешка пикня и ще хукне наново да си търси белята. Между другото, не забелязах върху нея някое подходящо за случая наметало.
— Ей сега ще ти дам едно.
Отворих гардероба и измъкнах оттам едно наметало от тъмна, нещавена кожа. Подадох му го и той зарови ръката си в козината.
— Мантракора?
— Адски вълк.
Окачих неговото наметало в гардероба, докато той пробваше моето.
— Та както казвах на влизане — продължи Люк, — да речем, че не се върна?
— Не казваше това — поправих го аз.
— Не по този начин — призна той. — Но какво значение има дали закъснението ще е малко или голямо, ако се окаже фатално за плана ни? Да речем, че завариш там Джърт, който вече е завършил ритуала и се е сдобил с онази нечувана сила, а аз не съм до теб, за да ти помогна. Какво ще правиш тогава?
— Ситуацията стана твърде хипотетична.