— А ти да не би да си се сдобил наскоро със застраховка „Лош късмет“? Зашото и аз бих искал да си направя такава.
Той се приближи до вратата и изгледа още веднъж Джасра от главата до петите.
— Добре — казах аз. — Давай да предполагаме тогава. Значи, нека предположим, че Далт ти отреже главата, за да си играе с нея боулинг, а аз заваря Джърт висок три метра, с малък ядрен реактор в задника. Ти каква застраховка ще предложиш срещу това?
Люк излезе в коридора и аз го последвах, като преди това щракнах с пръсти и оставих Джасра на тъмно.
— Искам просто да ти изясня как стоят нещата — каза той, докато заключвах вратата.
Поехме обратно по коридора и Люк добави:
— Същество, което притежава подобна сила, е зависимо от нейния източник.
— Какво искаш да кажеш? — попитах аз.
— Не съм наясно с детайлите, но съм убеден, че силата на Извора би могла да бъде обърната срещу този, който вече е почерпал от нея. Прочетох го в записка на Шару Гарул, но точно тогава мамчето си ги прибра отново и аз не ги видях повече. Доверие никому — такова й беше мотото.
— Искаш да кажеш…
— Искам да кажа, че ако нещо се случи с мен и Джърт успее да те победи, тя би могла да го унищожи.
— О-о.
— Освен това ти препоръчвам да я помолиш за това много учтиво.
— Бих се сетил и сам.
— Кажи й, че съм приключил с отмъщението и съм получил своето. След това й предложи Владението в замяна на помощта й.
— Ами ако реши, че това не е достатъчно?
— Да върви но дяволите! Превърни я отново в закачалка! Дори Изворът не може да направи някого безсмъртен. Баща ми също отнесе стрела в гърлото, въпреки всичките си чудесии. Всеки си има слабо място. Само дето при някои то е доста по-добре защитено.
— Има ли все пак шанс да се съгласи? — попитах аз.
Люк спря и погледна свъсено.
— Има си хас да се съгласи ей така — каза той. — Разбира се, ще започне да се пазари, но накрая ще омекне. Нали тя също иска да си отмъсти на Маскирания, а така ще си върне и част от онова, което е притежавала. Но в никакъв случай не бързай да й се доверяваш. Каквото и да ти обещае, винаги ще й се иска да излезе суха от водата. Сигурно ще се опита да те изиграе. Но докато си свършите работата във Владението, ще ти е само от полза. После бързо ще трябва да измислиш начин, по който да я неутрализираш. Освен ако…
— Освен ако какво?
— Освен ако аз не съм там, за да контролирам положението.
— И как смяташ да го постигнеш?
— Още не знам. Не сваляй заклинанието от нея, преди да съм уредил въпроса с Далт.
Люк тръгна отново.
— Я чакай малко — казах аз. — Какво си намислил?
— Нищо конкретно, но както сам се изрази пред кралицата, пазарлъците са ми в кръвта.
— Понякога си мисля също, че житейските ти принципи са твърде гъвкави.
— Дано си прав — отвърна ми Люк. — Но що се отнася до настоящия момент, аз съм абсолютно честен спрямо теб и кралицата.
— И все пак не бих си купил използвана кола от теб, Люк.
— Влагам всичко от себе си във всяка сделка, а на теб винаги предлагам най-доброто.
Погледнах го, но физиономията му не издаваше никакви скрити помисли.
— Какво повече бих могъл да кажа? — добави той и бързо ми посочи стаята, в която бяхме оставили Вайъли,
— Засега нищо — отвърнах и двамата влязохме вътре.
Още щом се появихме на прага, Вайъли се обърна към нас. Изражението й беше също толкова неразгадаемо като това на Люк.
— Надявам се, че сега си по-добре екипиран, Риналдо — каза тя.
— Определено да — отговори Люк.
— Тогава да не губим време. — Вайъли вдигна ръката си и видях, че е хванала в нея Картата на Джулиан. — Ела насам.
— Сложи ръка на рамото ми — продължи тя, след като Люк застана до нея.
— Добре.
Той го направи, Вайъли се свърза с Джулиан и заговори с него. След няколко реплики в разговора се включи и Люк, за да обясни какво възнамерява да направи. Чух Вайъли да казва, че одобрява неговия план.
Няколко секунди по-късно Люк протегна свободната си ръка напред. Бе обърнат с гръб към мен, но аз бях призовал своето Логрус-зрение, за да не пропусна удачния момент. Пресегнах се, сложих ръка на рамото му и пристъпих напред едновременно с него.
— Мерлин! Какво правиш? — чух да вика Вайъли след мен.
— Искам да присъствам лично — отвърнах й бързо аз. — Ще се върна веднага щом всичко приключи.
Блесналият в цветовете на дъгата проход се затвори зад мен.
Озовахме се в просторна палатка, осветена от трепкащите светлинки на газените лампи. Навън виеше вятър и клоните шумоляха под неговия напор. Джулиан бе застанал право пред нас. Той пусна ръката на Люк и го огледа, без лицето му да издава каквато и да е емоция.