Джулиан го погледна косо.
— Ще го сторим, ако не ни провокирате — каза той. — Искам призори да сте се махнали оттук.
— Тръгваме веднага — отвърна Далт и се обърна, за да се отдалечи към лагера си.
— Далт! — извиках аз.
Той се обърна и ме изгледа.
— Казвам се Мерлнн. Срещали сме се и преди, ако си спомняш все още.
Далт поклати глава.
Аз вдигнах ръка и произнесох ключовата дума на най-безвредното си, но най-ефектно заклинание. Почвата пред него изригна и върху главата му се посипаха камъчета и дребни буци замръзнала пръст. Той отстъпи назад, избърса лицето си и погледна към прясно изкопания трап.
— Това ще е твоят гроб, ако нещо се случи с Люк — казах аз.
Далт ме огледа повторно.
— Сега вече няма да те забравя — каза той. После се обърна и последва войниците си.
Погледнах към Джулиан, който бе вперил очи в мен. Той се обърна и изтегли факлата си. Аз последвах примера му и тръгнах по обратния път към лагера.
— Това решава един от проблемите ни — отбеляза той, след като се озовахме отново в неговата палатка. — Може би дори два.
— Може би — казах аз.
— Поне Далт няма да им създава грижи за известно време.
— Сигурно.
— Бенедикт ми съобщи, че вече са започнали да събират лагера си.
— Не мисля, че това ще е последният му номер.
— Ако това са силите, с които разполага, нека заповяда.
— Не ти ли се стори, че мисията му беше подготвена за доста кратко време? — попитах аз. — Предполагам, че е събрал хората си набързо. Което ме кара да си мисля, че напоследък графикът му трябва да е доста натоварен.
— Може би си прав. Но мисля, че той просто заложи на риска.
— И спечели.
— Да, спечели. А ти не трябваше да му демонстрираш силата си.
— Защо не?
— Защото сега ще е нащрек.
— Трябваше да го предупредя убедително.
— За човек като него рисковете са ежедневие. Той е свикнал да се осланя на предположения, а не на факти. Каквото и да си е помислил сега за теб, това няма да промени плановете му. Освен това не бързай да отписваш Риналдо. И той е същата стока. Двамата с Далт се разбират твърде добре.
— Може и да си прав.
— Прав съм.
— Ако двубоят бе завършил иначе, мислиш ли, че неговите войници биха ни атакували? — попитах аз.
Джулиан сви рамене.
— Той поне знаеше, че аз не бих го нападнал, тъй като и в двата случая щях да спечеля. Очевидно беше.
Кимнах.
— Извини ме — каза Джулиан. — Трябва да докладвам на Вайъли. Предполагам, че ще се пренесеш в двореца, след като приключим разговора си с нея?
— Да.
Той извади нужната Карта и се свърза. За пореден път се зачудих какво ли усеща Вайъли по време на контакт. Аз лично, както и останалите, виждам човека, с когото говоря. Но доколкото знам, Вайъли е сляпа по рождение. Винаги ми е било неудобно да я попитам, а освен това си мисля, че отговорът й едва ли би имал особено значение за зрящ човек. И въпреки това, сигурно ще продължа да се чудя.
Докато Джулиан продължаваше да говори с нея, аз насочих мислите си към близкото бъдеще. Скоро трябваше да направя нещо по въпроса с Маскирания и Джърт. Явно сега щеше да ми се наложи да се справя без Люк. Дали наистина ми се искаше да последвам съвета му и да говоря с Джасра, за да поискам помощта й? Кой знае дали рискът щеше да си струва. Ако ли не, тогава как щях да се справя сам? Може би трябваше да се върна в странния бар при героите на Луис Карол и да й наема оттам някое Джаберуоки? Или пък Ворпълския Меч? Или и двете? Може би…
Чух някой да споменава името ми и се пренесох в настоящия миг при настоящите си проблеми. Джулиан все още обясняваше нещо на Вайъли, макар да знаех, че няма кой знае какво за обясняване. Затова се изправих, протегнах се и призовах Логрус.
Насочих своето Логрус-зрение през Джулиан, и видях неясния силует на Вайъли, Тя все още седеше на онзи неудобен стол. Зачудих се дали бе останала там през цялото време или просто се бе върнала малко преди Джулиан да я потърси. Надявах се, че все пак е успяла да се върне за десерта, който така и не опитах.
Джулиан се обърна към мен.
— Ако си готов, Вайъли ще те прехвърли — каза той.
Отидох до него и освободих образа на Логрус. Нямах никакво намерение да срещам още веднъж силите на Лабиринта с тези на Хаоса. Пресегнах се, докоснах Картата и образът на Вайъли се фокусира.
— Хайде — каза тя и протегна ръка.
Поех внимателно изящната й длан.
— До скоро Джулиан — казах аз и пристъпих напред.
Той не отвърна нищо. Или аз неуспях да чуя отговора му.
— Не исках нещата да се развият така — каза Вайъли още преди да е пуснала ръката ми.