— Едва ли някой би могъл да предположи, че ще стане точно така — отговорих аз.
— Люк знаеше. Сега думите му добиват смисъл. Не съм ли права? Всички онези дребни забележчици, които направи. Той бе намислил да го предизвика.
— Сигурно — казах аз.
Вайъли пусна ръката ми.
— Като че ли засега няма нищо повече за казване.
— Ами… — започнах, — има още нещо, за което трябва да знаеш.
— О?
— Става дума за Корал и нейното закъснение за вечерята.
— Слушам те.
— Знаеш, че с нея направихме една доста дълга разходка до града този следобед.
— Да, знам.
— После слязохме до подземията — продължих аз. — До пещерата на Лабиринта. Тя пожела да го види.
— С повечето от посетителите е така. Нашата задача е да преценим кого бихме могли да заведем там и кого не. Но и без друго повечето от тях се отказват, щом разберат как се стига дотам.
— Аз казах на Корал за стълбите, но това не я обезкуражи. Щом се озовахме при Лабиринта, тя стъпи на него…
— Не! — извика Вайъли. — Трябваше да внимаваш повече с нея! При всички неприятности, които си имаме с Бегма… сега и това! Къде е тялото й?
— Добър въпрос — казах аз. — Не знам. Но когато я видях за последен път, тя си беше съвсем жива. Виж, Корал заяви, че Оберон е неин баща и след това тръгна по Лабиринта, стигна до центъра и се пренесе някъде, както му е редът. Но сега сестра й, която също знае, че излязохме да се разходим заедно, е разтревожена за нея. Докато траеше вечерята, Найда не спря да ме разпитва за Корал.
— Ти какво й каза?
— Казах й, че съм оставил Корал да се радва на красотите на двореца и че не е изключено тя да закъснее за вечерята. Но след като времето напредна, Найда се разтревожи още повече и аз се видях принуден да й обещая, че ще й помогна да потърси сестра си. Не исках да споменавам нищо за това кои е истинският баща на Корал.
— Естествено. Господи.
Изчаках, но Вайъли не добави нищо, затова изчаках още.
— Нямах никаква представа, че покойният крал е имал връзка чак в Бегма — каза тя накрая. — Корал спомена ли колко време смята да отсъства? Ти обясни ли й как би могла да се върне?
— Дадох й моята Карта, но досега не ме е потърсила. Според мен, не смяташе да се запилее за дълго.
— Ситуацията може да се усложни — реши Вайъли. — При това по причини, за които може би още не подозираме. Как ти се стори Найда?
— Доста чувствителна е. Освен това мисля, че доста ме харесва.
Вайъли се замисли за известно време и след това каза:
— Ако Оркуз разбере за това, може да реши, че сме отвлекли дъщеря му, за да повлияем на преговорите.
— Права си. Не се бях сетил за това.
— Определено ще си го помисли. Хората са си създали точно такава представа за нас. Трябва да успеем да спечелим малко време и да я върнем тук, преди Оркуз да се е усъмнил.
— Разбирам — казах аз.
— Най-вероятно скоро ще изпрати някой от слугите си до нейните покои, за да разбере защо не е дошла на вечерята. Ако не го е направил вече. Успеем ли някак да го заблудим, ти ще разполагаш с цялата нощ, за да я откриеш.
— А как да стане това?
— Нали си магьосник, измисли нещо. Апропо, ти спомена, че Найда храни известни симпатии към теб, нали така?
— Сериозни симпатии.
— Чудесно. Според мен ще е най-добре да прибегнем до помощта й. Разчитам на теб да я убедиш по възможно най-тактичния и безболезнен начин…
— Естествено… — започнах аз.
— …Тъй като последното нещо, от което се нуждаем сега — продължи тя, — е другата дъщеря да получи сърдечен удар.
— Ами ако никога не е имала проблеми със сърцето? Не си спомням да е споменавала за нещо подобно.
— Вероятно не й е било приятно да го споменава. Разминала се е на косъм със смъртта, при това съвсем наскоро. После се възстановила неочаквано бързо и настояла пред баща си да го придружи в пътуването му до Амбър. Той сам ми разказа за всичко това.
— Изглеждаше ми съвсем здрава на вечерята — промърморих аз.
— Надявам се да продължи да се чувства добре. Искам да отидеш веднага при нея, да й обясниш много внимателно какво се е случило и да се опиташ да я убедиш да ни помогне да прикрием инцидента. Естествено съществува и рискът тя да не се хване и да хукне право при Оркуз. Може би в този случай някое от твоите заклинания би свършило добра работа. За съжаление не виждам друго решение. Ако смяташ, че греша, кажи ми го.
— Не грешиш — казах аз.
— Тогава ти предлагам да тръгнеш веднага към покоите на Найда и да ме известиш, ако нещо се промени за добро или лошо — независимо кое време е.
— Тръгвам — казах аз.
Излязох забързан от стаята, но не след дълго спрях, тъй като се сетих, че не знам в коя част на двореца са настанени гостите от Бегма. Не ми се щеше да се върна при Вайъли и да я попитам, защото бе адски глупаво от моя страна, че съм пропуснал да науча това от Найда, докато разговаряхме по време на вечеря.