Бяха ми необходими почти десет минути, за да открия някой от служителите на протокола и да получа от него нужната информация, подплатена с една угодническа усмивка, и за да се озова след това тичешком пред вратата на Найда.
Прекарах ръка през косата си, оправих жакета и панталоните си, избърсах ботушите си върху задната част на крачолите, поех дълбоко въздух, усмихнах се, издишах и почуках.
След десетина секунди вратата се отвори и на прага застана Найда. Тя отвърна на усмивката ми и отстъпи встрани.
— Влизай — каза тя.
— Очаквах, че ще ми отвори прислужницата — казах аз. — Изненада ме.
— Отпратих я по-рано, тъй като очаквах, че ще дойдеш — отвърна Найда.
Тя се беше преоблякла с нещо, което ми заприлича на сив анцуг и бе метнала върху раменете си черен шарф. Беше обула чифт удобни пантофи и бе свалила по-голямата част от грима си. Косата й бе прибрана назад и пристегната с черна панделка. Посочи към канапето до прозореца, но аз не помръднах от мястото си.
Сложих ръка на рамото й и я погледнах право в очите. Тя се приближи.
— Как се чувстваш? — попитах аз.
— Провери сам.
Не си позволих дори да въздъхна. Дългът ме зовеше.
Обхванах талията й, притеглих я към себе си и я целунах. Задържах тази поза няколко секунди, след това се отдръпнах внимателно, усмихнах се и казах:
— Според мен се чувстваш доста добре. Виж, има някои неща, които трябва да споделя с теб…
— Няма ли да седнем? — попита Найда. После хвана ръката ми и ме поведе към канапето.
Вайъли ми бе казала да проявя такт, затова я последвах. Но там тя не само продължи с прегръдките, но добави и няколко нови елемента. По дяволите! Разполагах с толкова малко време, за да я убедя да прикрие отсъствието на Корал. Успеех ли, нямаше да имам нищопротив да продължим в същия дух. Дотук ми се бе сторило, че на жените от Бегма не им липсва въображение. Първо работата, после удоволствията, реших аз. Още две-три минути и щеше да стане невъзможно да спомена тактично името на сестра й.
— Преди да сме се потопили твърде надълбоко в това начинание — казах аз, — бих искал да те помоля за една услуга.
— Ще направя всичко за теб — каза тя.
— Мисля, че сестра ти няма да се появи още известно време — обясних аз. — А никак не ми се иска да тревожим баща ти. Имаш ли някаква представа дали е изпратил някой да провери какво става с Корал?
— Едва ли. След вечерята той отиде да се поразтъпче с мистър Рот и Жерар. Мисля, че още не се е прибрал в покоите си.
— Дали няма начин да го убедим, че Корал всъщност не се е запиляла в неизвестна посока? Просто ще ми трябва известно време, за да я открия.
Предложението ми май й се стори забавно.
— А всички онези нещица, които още не си ми казал…
— Ще ти разкажа всичко от игла до конец, ако ми направиш тази услуга.
Найда прокара пръст по устните ми.
— Добре — каза тя. — Спазарихме се. Изчакай ме тук.
После стана, прекоси стаята и излезе в коридора, оставяйки вратата леко открехната. Защо не бях завързал нито една нормална връзка, откак се бяхме разделили с Джулия? Последната жена, с която се бях любил, се оказа всъщност нечия марионетка. А сега… Сега, полегнал на канапето в полумрака на стаята, аз осъзнах, че бих предпочел да държа в прегръдките си Корал, а не сестра й. Но това беше абсурдно. Познавахме се от броени часове…
Не. Най-вероятно нервите ми се бяха пообтегнали напоследък и това ме правеше лабилен.
Когато Найда се върна, тя отново седна на канапето до мен, но този път на около метър разстояние.
— Погрижих се за всичко — каза тя.
— Благодаря ти.
— Сега е твой ред. Слушам те.
— Добре — казах аз и след това започнах да й разказвам как слязохме с Корал до пещерата на Лабиринта.
— Не — прекъсна ме Найда. — Започни от самото начало.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да започнеш от мига, в който двамата излязохте от двореца.
— Но това е глупаво — опитах да се възпротивя аз.
— И все пак. Не забравяй, че си ми задължен.
— Така да бъде — съгласих се аз и започнах отново.
Пропуснах трика с масата в кафенето, но когато претупах набързо и епизода с пещерите, като просто уточних, че сме ги разгледали и сме останали очаровани.
Найда отново ме прекъсна.
— Чакай — каза тя. — Тук пропусна нещо. Какво се случи в пещерите?
— Откъде си толкова сигурна, че съм пропуснал нещо?
— Това е тайна, която не бих искала да споделя с теб точно сега — обясни тя. — Да речем, че просто мога да разбера кога си искрен.