Тъкмо се канех да прибера Картата на Люк при останалите, да подредя колодата и да я върна в кутията, когато забелязах една друга Карта, припомняща ми за предложение, което почти бях забравил. Извадих я и се съсредоточих върху образа…
— Да, Мерлин — каза Мандор няколко секунди по-късно. Беше седнал на някаква тераса, от която се разкриваше разкошна панорама към непознат за мен град на фона на вечерното небе. На ниската масичка до него се виждаше чаша еспресо.
— Веднага. Побързай — казах аз. — Ела при мен.
Найда бе започнала да издава гърлено ръмжене от самото начало на контакта. Хванах ръката на Мандор, тя скочи на крака и тръгна към мен, вперила поглед в Картата, но замръзна на мястото си при вида на стройния, облечен в черно мъж, който застана пред нея. Двамата за миг се погледнаха безизразно за миг, след това Найда направи една решителна крачка и вдигна ръце към Мандор. Неговата ръка потъна мълниеносно в гънките на тогата му и оттам се разнесе остро металическо щракване.
Найда замръзна отново.
— Интересно — каза Мандор, после вдигна лявата си ръка и я прокара пред лицето й. Очите й не трепнаха. — Това ли е онази Винта — май така й беше името, за която ми спомена преди?
— Да, само че сега се казва Найда.
Мандор измъкна отнякъде малка сфера от тъмен метал, постави я върху разтворената длан на лявата си ръка и я поднесе към лицето на Найда. Сферата се задвижи бавно и започна да описва кръгове по посока на часовниковата стрелка. Найда издаде един-единствен звук — нещо средно между плач и въздишка. После падна на колене, опря ръцете си на земята и сведе глава. От устата й се стече пяна.
Мандор бързо каза няколко думи на един архаичен вариант на Тари. Не успях да разбера нито една от тях. Тя му отговори утвърдително.
— Мисля, че намерих отговора на твоята загадка — каза той. — Спомняш ли си нещо от уроците за Съответствията и Върховната Непреодолимост?
— Само най-общите постановки — отговорих аз. — Навремето не си падах особено по тази част от учебната материя.
— Жалко. Трябва да намериш време за един опреснителен курс при Сухай.
— Да не би да искаш да кажеш…
— Съществото, обладало това доста приемливо човешко тяло, е тай’ига — обясни Мандор.
Зяпнах. Тай’ига са раса от безтелесни демони, които обитават мрака отвъд Покрайнините. Спомням си как ни разказваха, че те са много силни и е трудно да бъдат покорени.
— Ъ-ъ… можеш ли да я накараш да спре да се лигави върху килима ми? — казах аз.
— Разбира се — отвърна Мандор и махна с ръка. Сферата се търкулна на пода пред нея, сякаш беше лека като перце, и започна да описва нови кръгове.
— Стани — каза той, — и спри да изпускаш органичните си течности на пода.
Тя изпълни заповедта и се изправи с отсъстващо изражение.
— Седни на този стол — заповяда Мандор и посочи стола, на който бе седяла допреди малко.
Найда се подчини. Сферата я последва и заописва кръговете си около стола.
— Не мога да освободя това тяло, без да освободя и нея — каза Мандор. — Мога да й причиня невероятни мъки чрез своята сфера на силата. Бих могъл да я накарам да отговори на въпросите ти. Кажи ми какво искаш да знаеш.
— Тя чува ли ни?
— Да, но не може да говори без моето разрешение.
— Няма смисъл да й причиняваме излишна болка. Може би заплахата ще бъде напълно достатъчна. Искам да знам защо ме следва навсякъде.
— Добре — каза Мандор. — Това е въпросът, тай’ига. Отговори!
— Следвам го, за да го предпазя — каза тя с равен глас.
— Това вече съм го чувал. Искам да знам защо.
— Защо? — повтори Мандор моя въпрос.
— Длъжна съм да го сторя — отговори тя.
— Защо си длъжна? — попита Мандор.
— Аз… — Зъбите й се впиха в долната й устна и от нея потече кръв.
— Защо?
Лицето й почервеня и по него избиха капчици пот. Очите й бяха все така празни, но въпреки това се изпълниха със сълзи. Тънка струйка кръв се стече по брадичката й. Мандор протегна юмрука си към нея и го разтвори. В дланта му се появи нова сфера. Той я задържа на около двайсет сантиметра от челото на Найда и след това я пусна. Сферата увисна във въздуха.
— Нека дверите на болката се разтворят — каза Мандор и докосна леко гладката й повърхност.
Малката сфера се задвижи мигновено по елиптична орбита, чийто две най-близки точки съответстваха на слепоочията на Найда. Тя нададе вой.
— Млъкни! — каза Мандор. — Страдай безмълвно!
Сълзите се стекоха по страните й, кръвта по брадичката…
— Спри! — извиках аз.
— Както кажеш. — Мандор се протегна, хвана сферата между палеца и показалеца на лявата си ръка и я притисна леко. Когато я пусна, тя увисна неподвижна на около два сантиметра от лявото ухо на Найда.