Доста по-късно на вратата се показа Мандор. Аз тръгнах към него, но той вдигна ръка. Спрях и го изчаках да се приближи. Докато вървеше към мен, той се огледа на няколко пъти.
— Това е дворецът в Амбър, нали? — поинтересува се той.
— Да. Може би не най-представителното крило, но на мен определено ми пасва.
— Ще ми се да го разгледам в по-спокойни времена.
Кимнах.
— Ще разчитам на това. Е, кажи какво стана вътре?
Мандор мерна гоблена, който бях съзерцавал допреди малко, и се загледа в него.
— Странна работа — каза той. — Не мога да ти кажа.
— Как така?
— Все още ми имаш доверие, нали?
— Естествено.
— Тогава ми се довери и за това. Имам си много добра причина да не ти кажа какво научих.
— Хайде, Мандор! Какво става, дявол да го вземе?
— Тай’ига-та не представлява опасност за теб. Наистина е загрижена за безопасността ти.
— Това ли е всичко? Искам да знам защо.
— Забрави — отсече Мандор, — поне засега. Така ще е по-добре за теб.
Тръснах глава. Пръстите ми се свиха в юмрук и се заоглеждах из стаята за нещо, върху което да го стоваря.
— Знам как се чувстваш и въпреки това те моля да се откажеш — каза той.
— Искаш да кажеш, че истината би могла да ми навреди по някакъв начин, така ли?
— Не съм казвал нещо подобно.
— Или пък просто се боиш да ми кажеш?
— Откажи се, това е!
Отвърнах поглед от него и овладях нервите си.
— Сигурно наистина си имаш солидна причина за това — реших накрая.
— Да, имам.
— Няма да се откажа. Но сега определено не разполагам с нужното време, за да преодолея подобна пречка. Добре, ти си имаш твоите причини, аз пък си имам спешна работа на друго място.
— Тя спомена за Джърт и Маскирания, които те чакали във Владението — мястото, където Бранд е придобил силата си.
— Да, там смятам да отида.
— Тя се надява да дойде с теб.
— Друг път.
— Аз също бих те посъветвал да не я вземаш със себе си.
— А ще я задържиш ли тук, докато приключа с това?
— Не — каза Мандор. — Смятам да дойда с теб. Преди да тръгнем, ще я накарам да изпадне в много дълбок транс.
— Но ти не знаеш как се развиха събитията след нашата вечеря. Случиха се доста неща, за които нямах време да те предупредя.
— Няма значение. Знам, че става въпрос за вманиачен магьосник, за Джърт и за някакво опасно място. Това ми е напълно достатъчно. Ще дойда с теб и ще ти помогна.
— Никак даже не е достатъчно — възпротивих се аз. — Може това да не се окаже по силите и на двама ни.
— Дори така да е, тай’ига-та може да се превърне в пречка.
— Нямах предвид нея. Става въпрос за ей оная замръзнала дама до вратата.
— Смятах да те попитам за нея. Сигурно е твой враг, който си решил да накажеш.
— Да, тя беше мой враг. Освен това си пада гаднярка и двуличница. Да не говорим, че ухапването й е отровно. Но също така е и прогонена от престола си кралица. Не аз я подредих така. Това е дело на магьосника, който сега ми е вдигнал мерника. Тя е майка на един мой приятел, затова я спасих и я донесох тук като гаранция. Досега нямах дори най-малкия повод да поискам да я освободя.
— Аха, смяташ да я спечелиш като съюзник срещу вашия общ враг.
— Точно така. Тя познава отлично мястото, където смятам да отида. Проблемът е, че никак не ме харесва. Боя се, че противоотровата, която синът й ми предложи, може да се окаже твърде слаба, за да неутрализира омразата й.
— Мислиш ли, че владее Умението добре?
— Убеден съм в това. Освен това е най-злопаметното същество, за което се сещам.
— Когато е необходима допълнителна мотивация, заплахите и съблазните винаги вършат добра работа. Материализирал съм някои от своите представи за ада — по чисто естетически причини. Бих могъл да я пратя на една бърза обиколка из тях. От друга страна, бих могъл да осигуря и едно ковчеже със скъпоценни камъни.
— Не знам — казах аз. — Нейната мотивация не е чак толкова прозрачна. Нека опитам да се оправя сам, доколкото това е във възможностите ми.
— Разбира се. Това бяха само предложения.
— Смятам първо да я освободя от заклинанието, да й направя предложението си и да се опитам да преценя реакцията й.
— Няма ли някой друг от твоите роднини тук, когото да искаш да вземеш със себе си?
— Не искам да им разкривам намеренията си. Не е изключено просто да ми забранят да отида до Владението преди Рандъм да се е върнал. Не мога да го изчакам.
— Мога да събера малко воини от Хаос.
— Тук? В Амбър? Ако Рандъм надуши нещо подобно, дворецът ще ми се види тесен. Току-виж ме обвинили в измяна.