Лицевите й мускули се напрегнаха щом споменах името на сина й. Реших, че би предпочела да го наричам така, а не „Люк“,
— Той добре ли е? — попита Джасра.
— Да — казах аз с надеждата, че казвам самата истина.
— Защо тогава не е тук?
— Някъде с Далт е. Не съм сигурен къде точно. Но…
В този миг Найда издаде кратък стон и ние се обърнахме към нея, но тя не помръдна. Мандор ме погледна въпросително, а аз леко поклатих глава. Не исках да я изваждаме от транса й точно сега.
— Тоя варварин му обърка живота — отбеляза Джасра, закашля се отново и пийна малко вода. — Толкова исках Риналдо да получи добро възпитание, вместо да язди и да прави глупости през по-голямата част от времето си. Много ме разочарова с лекомислието си.
Тя погледна отново към Мандор, усмихна му се и попита:
— Нямаш ли нещо по-силно от вода?
— Имам — отвърнах й аз, отворих една бутилка с вино и й налях от него в друга чаша. Погледнах към Мандор, но той поклати глава.
— Но трябва да признаеш, че Риналдо се справяше страхотно на лекоатлетическата писта — добавих аз, за да защитя Люк. — Никога няма да забравя онзи финален спринт на студентските игри.
Джасра се усмихна и пое чашата.
— О, да — каза тя. — Тогава той подобри световния рекорд. Все още го виждам как пресича финалната линия.
— Ти си била там?
— Не пропусках нито едно от големите му състезания. Дори съм те гледала да бягаш. Не беше зле.
Тя отпи от виното си.
— Искаш ли да поръчам да ти донесат нещо за вечеря? — попитах аз.
— Не, не се чувствам гладна. Преди малко спомена за някакви интересни подробности…
— Точно така. Доколкото знам във Владението, между теб и Маскирания се е състоял малък магьоснически диспут…
— Маскираният?
— Магьосникът със синята маска, който сега се разпорежда там.
— А, да. Имаше нещо такова.
— Правилно съм схванал хода на събитията, нали?
— Но нещата далеч не са толкова очевидни. Той успя да ме изненада, преди да успея да се защитя. Но това определено няма да се повтори.
— Сигурно. Но…
— Тайно ли успя да ме измъкнеш? — прекъсна ме тя. — Или ти се наложи да си премериш силите с Маскирания?
— Посдърпахме се — казах аз.
— В какво състояние го остави?
— Погребан под купчина оборски тор.
Джасра се изсмя.
— Чудесно! Харесвам мъжете с чувство за хумор.
— Трябва да се върна — добавих аз.
— О? И защо?
— Защото Маскираният се е съюзил с един мой враг на име Джърт. И двамата явно искат смъртта ми.
Тя сви леко рамене.
— Щом Маскираният не може да се мери с теб, не виждам къде е проблемът, дори той да е успял да си намери съюзник.
Мандор се прокашля.
— Простете, че се намесвам — каза той, — но Джърт е адепт на Логрус и магьосник от Хаос.
— Това вероятно променя съотношението на силите — съгласи се Джасра.
— Играта истински ще загрубее, ако двамата успеят да изпълнят своя последен замисъл — уточних аз. — Подозирам, че Маскираният възнамерява да подложи Джърт на същия ритуал, през който е минал твоят покоен съпруг — нещо, свързано с Извора на Силата.
— Не! — извика тя, скочи на крака и разля виното си, за да опронасти окончателно вече олигавения от Найда килим. — Това не бива да се повтаря!
Очите й блеснаха и замятаха мълнии, но веднага след това тя за пръв път ми се стори уязвима.
— Нали така го загубих завинаги… — каза тя.
И в следващия миг лицето й се отърси и от най-малкия намек за слабост.
— Не успях да допия виното си — подхвърли Джасра и седна отново на креслото.
— Ще ти налея друга чаша.
— Това на масичката да не би да е огледало?
ГЛАВА 11
Отидох до прозореца, за да погледам падащия сняг, докато Джасра се оправяше пред огледалото, и след това опитах да се свържа с Люк и Корал. Отново безуспешно. След известно време тя остави на масичката гребена и четката, с които и бях услужил, а аз реших, че е успяла да въведе ред не само в косата, но й в мислите си, и е готова за по-сериозен разговор.
Известно време тримата се оглеждахме безмълвно с безизразни лица и накрая Джасра попита:
— Знае ли още някой в Амбър, че си ме освободил от заклинанието?
— Не — отвърнах аз.
— Добре. Това означава, че може и да успея да си тръгна оттук жива. Мисля, че се каниш да поискаш помощта ми срещу Маскирания и онзи Джърт.
— Правилно.
— А как по-точно си представяш тази моя помощ и какво си готов да ми предложиш срещу нея?
— Смятам да проникна във Владението и да неутрализирам Маскирания и Джърт.
— Да ги неутрализираш, значи? Това не е ли един от онези благочестиви ефемизми за „убивам“?