— Може би — отговорих аз.
— Амбъритите обикновено не смеят да кажат това, което им е на сърцето — заяви Джасра. — А ти сигурно си бил подложен твърде дълго на вредното влияние на американската журналистика. Значи знаеш, че познавам добре Владението и искаш да ти помогна да убиеш онези двамата. Права ли съм?
Кимнах.
— Риналдо ми каза, че ако закъснеем и Джърт вече е преминал през ритуала, ти би могла да обърнеш но някакъв начин силата на Извора срещу него.
— Значи е успял да прочете от онези бележки повече, отколкото предполагах — каза Джасра. — Ще бъда откровена с теб, тъй като от това зависи животът и на двама ни. Да, има такъв начин, но той не би могъл да ни свърши никаква работа. За да бъде спряна подобна сила, се необходими дълги приготовления. Не е като да завъртиш кранчето на чешмата.
Мандор се прокашля.
— Бих предпочел Джърт да не умира, стига това да се окаже възможно — заяви той. — Бих могъл да го върна като пленник в Хаос и да го превъзпитам. Сигурно има някакъв начин да бъде спрян, без да го… неутрализираме, както се изразихте вие.
— А ако се окаже, че няма такъв начин? — попитах аз.
— Тогава ще ви помогнала го убиете. Нямам никакви илюзии относно характера му и въпреки това съм длъжен да опитам всичко. Боя се, че новината за смъртта му би тласнала нашия баща в отвъдното.
Погледнах встрани. Мандор беше прав. Смъртта на Сауал щеше да го направи наследник на солидно състояние, но бях убеден, че не би приел наследството на стария лорд на такава цена.
— Разбирам. Не бях помислил за това.
— Нека опитам да го спра. Проваля ли се, ще ви помогна да сторите нужното.
— Съгласен съм — казах аз и погледнах към Джасра, за да разбера какво мисли тя.
Тя ни оглеждаше с любопитно изражение.
— Нашият баща?
— Да — отвърнах аз. — Нямах намерение да го споменавам, но, сега вече е безсмислено да го крия — Джърт е нашият по-малък брат.
Очите и светнаха заговорнически.
— Става въпрос за семейна борба за надмощие, нали? — попита тя.
— Може и така да се каже — съгласих се аз.
— Не съвсем — обади се Мандор.
— А вашето семейство е измежду влиятелните в Хаос?
Мандор сви рамене. Аз също. Имах чувството, че Джасра надушва солидни облаги и затова реших да попаря овреме надеждите й.
— Според мен се бяхме заели да обсъдим нашето начинание — заявих аз. — Смятам да пренеса всички ни там и да приема предизвикателството на Маскирания. Ако Джърт ни се изпречи на пътя, ще опитаме да го спрем и да го предадем на Мандор. В случай, че това се окаже невъзможно, ще действаме както намерим за добре. Съгласна ли си да дойдеш с нас?
— Още не сме обсъдили възнаграждението — каза Джасра.
— Добре. Говорихме с Риналдо по този въпрос. Той каза, че се отказва от отмъщението си, тъй като е уредил сметките си с Амбър със смъртта на Кейн. Освен това ми предложи да ти върна Владението на Четирите Свята в замяна на помощта ти. Кълна се, че не изопачавам думите му. Какво ще кажеш?
Джасра взе чашата си и отпи бавно една голяма глътка.
Беше ясно като бял ден, че се опитва да спечели време, за да измисли как да изцеди от мен още нещо.
— Скоро ли говорихте с Риналдо? — попита тя.
— Да.
— Тогава не мога да разбера защо е хукнал нанякъде с Далт, след като е толкова съгласен с твоя план.
Въздъхнах.
— Добре, ще ти разкажа и за това. Но ако смяташ дойдеш с нас, знай, че не ти остава още много време за чудене.
— Слушам те — каза Джасра,
И аз разказах за нощната си разходка до Ардън и за двубоя на открито, като умишлено пропуснах факта, че Вайъли постави Люк под закрилата си. С напредването на разказа Найда ставаше все по-неспокойна и дори издаде няколко тихи стона.
Щом свърших, Джасра сложи ръка на рамото на Мандор и се изправи. Допря се уж съвсем случайно в ръката на моя брат и се приближи до Найда.
— А сега ми кажи какво прави дъщерята на един висш държавен чиновник от Бегма в твоята стая, при това в подобно състояние.
— Тялото й е обладано от демон, който много обича да се меси в делата ми — обясних аз.
— Сериозно? Винаги съм се чудила какво ли правят демоните през свободното си време. Между другото, струва ми се, че този демон тук се опитва от доста време да ни каже нещо важно. Ако бъдете така добри да й позволите да говори, аз обещавам да обмисля твоето предложение веднага след като я изслушам.
— Нямаме време за губене — казах аз.
— В такъв случай отговорът ми е „не“ — заяви Джасра. — Заключете ме някъде и вървете във Владението без мен.
Погледнах към Мандор.
— И все пак бих могла да размисля — каза тя, — стига да изпълните тази моя малка прищявка.