— Питам, защото и аз съм почти вегетарианка.
— Ето още нещо общо между нас.
— Освен че сме католици ли?
Джоузеф застина.
— Какво те кара да мислиш, че съм католик?
— Не ядеш месо в петък.
— А, какво било. Не, не съм от тази вяра.
— Извинявай. Май питам твърде много.
— Няма нищо обидно.
— Тогава, като съм… Ако нямаш нищо против, защо беше толкова неспокоен, когато пресичахме улицата?
Джоузеф се разсмя.
— В Ню Йорк? С тези наркомани и щури шофьори? Кой може да е спокоен?
— Още един въпрос… Искаш ли да се видим утре? — тя се изненада от дързостта си. Сърцето й прескачаше.
— Дали искам? — Джоузеф се замисли, втренчен в масата, като си играеше с вилицата и ножа. — Разбира се. Ще ми бъде приятно.
Тес въздъхна.
— Но трябва да те предупредя.
„По дяволите. Знаех си. Такъв страхотен мъж, сега ще каже, че си има някоя.“
— Можем да бъдем само приятели… Имам предвид, че не можем да бъдем любовници.
Неговата прямота я смая.
— Хей, аз не ти предлагах да се любим.
— Знам. Грешката не е твоя — Джоузеф нежно докосна през масата ръката й. Тес забеляза назъбен белег отгоре на китката му. — Не исках да те обидя или засегна. Просто… не би разбрала някои неща.
— Мисля, че разбирам.
— Така ли?
— Ти си обратен, нали?
Той се засмя.
— Нищо подобно.
— И аз си помислих, че не би ме заговорил, ако беше. Но все пак искам да знам защо. Дано не ти изглеждам глупава.
— Повярвай, не съм такъв и ти не си глупава.
— Тогава, може би нещастен случай или…
— … ме е лишил от мъжественост? Не. Наистина съм много поласкан, че искаш да се видим. Но имам някои… да кажем… задължения. Не мога да ти кажа какви и защо трябва да ги спазвам. Просто ми вярвай, разбери ме и ме приеми такъв. Важното е, че се радвам на нашето приятелство.
— Слушай — Тес прехапа устни. — Може би да оставим това.
— Защо? Не можеш ли да си представиш връзка между жена и мъж без секс?
— Господи, чувствам се като идиот.
— Недей. Ти си нормална, умна, привлекателна жена, с естествени желания. Но аз — Джоузеф я погледна прямо — съм съвсем различен.
— Не можеш да ме убедиш. Сигурно затова — Тес не вярваше че го казва — искам да бъда с теб.
— Платонически.
— Добре. Засега. Но кой знае?
— Не, Тес. Нито сега, нито после. Вярвай ми, така е по-добре.
— Защо?
— Защото е завинаги.
— Ти си най-странният мъж, когото познавам.
— Ще го приема за комплимент.
— Добре — Тес набра смелост. — Утре по кое време?
— Десет сутринта? — предложи Джоузеф. — В Ист Сайд. Парка „Карл Шурц“. На изхода на осемдесет и осма улица. До кметството.
— Знам го.
— Край реката има алея за джогинг. Щом бягаш всеки ден, можем да го правим заедно.
— Страхотно — каза Тес. — С бягане ще избивам влечението си към теб?
— Тренировките творят чудеса, моя платоническа приятелко.
— За теб — може би.
Джоузеф се ухили весело.
— Нещо като студен душ.
— Но да те предупредя — каза Тес, — ще направя всичко възможно да те съблазня.
— Безмислено е. Никой не може.
— Приемам го като предизвикателство.
Дори в десет сутринта алеята за джогинг в гористия парк до Ист Ривър беше оживена. Липсваха потоците от коли и въздухът бе чист под необичайно ясното небе. Възрастни хора седяха на пейките, наслаждавайки се на съботното спокойствие. Вляво зад ниска ограда юноши играеха баскетбол. Тук-там по поляната хора правеха слънчеви бани под силното юнско слънце. Други разхождаха кучета между дърветата. Този хубав ден, мислеше си Тес, е като дар от небето.
Тя беше в син анцуг, който отиваше на тюркоазените й очи. Свободен, но все пак очертаващ фигурата й — стройното гъвкаво тяло и здравите високи гърди. Червената лента се открояваше върху късата й руса коса.
Докато чакаше, Тес не преставаше да се пита на какво се дължи това непреодолимо влечение към Джоузеф. Наистина беше хубав, но имаше и други хубави мъже, а към никого от тях тя не беше изпитвала подобно желание за близост. Повечето бяха така уверени в своята неотразимост, че не можеше да ги понася. Един такъв хубавец, докато се кълнеше, че мисли единствено за нея, се срещаше с още три други жени. Друг беше изгряващ телевизионен бос и Тес трябваше да му повтаря непрекъснато колко е велик.
За последните шест месеца не беше излизала с никого. Може би затова Джоузеф я притегляше тъй силно. Комбинация от претоварване с работа и самота. Но колкото повече мислеше, толкова по-малко приемаше това обяснение. В него имаше нещо — Тес търсеше точната дума — различно. Красив мъж, но без всякаква суета, с който е приятно да се разговаря и който се отнася към нея с уважение, като човек, а не като потенциален сексуален партньор. И все пак, никога преди не е показвала толкова настойчиво и откровено чувствата си. Имаше още нещо в него. Непознатото усещане бе не само странно, но и тревожно.