Но във вторник, след като отново не го видя, а и той не се обади, Тес хвърли писалката, с която редактираше разпечатката на статията си, и реши, че той просто е длъжен да й се извини.
Тя ще го застави!
Не по телефона. Не, за бога. Искаше да го види как се гърчи. Копелето трябваше лично да я помоли за извинение.
Приемната на „Документално видео“ беше тясна, отделена от останалата част с дебела стъклена стена и врата. Секретарката вдигна глава от бюрото и погледна през прозорчето към Тес, а ръката й се приготви да натисне бутона за отваряне на вратата.
— Какво желаете, моля?
Тес се поколеба, пое дъх и се застави да не изглежда сърдита, а делова.
— Търся един мъж, който работи тук. Не знам фамилията, но първото му име е Джоузеф.
Секретарката кимна, макар и с изненада.
— Тук има само един Джоузеф. Сигурно търсите Джоузеф Мартин.
— Мартин? — повтори Тес. — Над трийсетте? Висок, спретнат, тъмна коса, сиви очи?
— Да, той е наистина.
— Ако не е на обяд, бихте ли му казали, че искам да говоря с него?
— Съжалявам — секретарката се смръщи. — Не знам дали е на обяд, но със сигурност не е тук.
— Е, ще го потърся по-късно. Знаете ли кога ще се върне?
— Това се питам и аз.
— Моля?
— Джоузеф не се е явявал на работа от петък. Не сме го виждали нито днес, нито вчера. Нито се е обаждал, че е болен или че има семейни причини… Просто изчезна.
Тес почувства, че ще падне.
— Редакционният отдел ще се побърка да спази срока без него…
Тес забрави яда си.
— Но защо не му позвъните?
— Това е другият проблем. И да има телефон, не го е вписал в картона си. — Секретарката я изгледа. — Той приятел ли ви е?
— Малко странен…
— Точно така. Доста е странен. Ако го видите, кажете му да се обади. Не можем да намерим записките му за проекта, по който работим. Редакционният отдел се съсипва да ги търси, за да не пропуснем срока.
— Но защо никой не го потърси у тях?
Секретарката започна да губи търпение.
— Нали ви казах, че не можем да му намерим записките. Пратихме човек, но се оказа, че на адреса, който ни е дал Джоузеф, не живее никой.
— Какъв е адресът?
— Няма значение. Едва ли ще ви помогне.
Тес отново повиши глас.
— Попитах ви за адреса.
Секретарката подпря брадичка на химикалката си.
— Губите си времето, но щом е толкова важно… Сигурно сте му приятелка — секретарката въздъхна, прехвърли няколко страници на екрана на компютъра и й продиктува един адрес на Бродуей.
Тес го надраска в бележника.
— Казвам ви все пак, това е…
— Знам. Губене на време.
Но когато Тес излезе от таксито и застана срещу клаксоните и задръстеното движение на Бродуей при Петнадесета улица, започна да се съмнява. Като сравни номера на мрачната сграда пред себе си с адреса в бележника, тя разбра със закъсняло чувство за вина защо секретарката й каза, че ще си изгуби времето.
На първия етаж имаше капан за туристи — скъп магазин за камери и електроника. На втория се мъдреше прашна витрина с надпис „Сексуална просвета“. Прозорецът на третия беше замазан. Бог знае какво се криеше там, но Тес стисна зъби, решена да провери. Защото в адреса беше посочен третия етаж.
Тя заобиколи един пиян или по-скоро надрусан, стъпи на тротоара, влезе в миришещия на урина коридор и изкачи не по-малко вонящите стълби. Събра сили да преодолее страха си от тъмнината и стигна до третия етаж.
Тес откри номера, посочен в адреса, на матовото стъкло на една отворена врата.
Вътре зад едно бюро седеше обилно начервена жена с къдрава коса. Дъвчейки дъвка, тя четеше евтино любовно романче. На всяка от стените от пода до тавана имаше метални шкафове с многобройни номерирани заключени клетки. Тес нерешително приближи до бюрото. Жената продължи да чете.
— Извинете — каза Тес.
Жената прелисти страницата, захлупи книгата върху бюрото и я погледна недоволно.
— Търся… Нямаше табела на вратата. Каква фирма сте вие?
Жената превъртя дъвката в устата си.
— Пощенски услуги.
— Не разбирам…
— Нещо като пощенска кутия. Носят ми пощата. Аз я сортирам и я пускам в онези процепи. Клиентите идват да си я вземат.
— Познавате ли… Търся един мъж на име Джоузеф Мартин.
— Съжалявам, не ми говори нищо.
— А ако ви го опиша?
— Чакай, миличка — вдигна пълната си ръка жената, — тук замествам временно. Момичето, което работеше тук, се разболя. Апендисит ли, що ли. Така че не познавам никакъв Джоузеф Мартин.
— Но той е дал в службата си този адрес.
Жената се изхили.
— Ами да. Сигурно се промъква нощем и разпъва походно легло. Хайде, нали ви казах, че сме пощенски услуги. Сигурно е искал да каже да му пращат чека със заплатата на този адрес.