Тес се опита да се овладее. От покойния си баща беше научила, че за някои неща не се пита направо.
— Исках да те питам… Нали знаеш, има едни компании, които получават пощата ти.
Траск присви очи и бръчките около очите му се очертаха.
— Получават пощата ти?
— Нещо като пощенска кутия. Само че не е в пощенската станция.
— А да, схващам… пощенски услуги. Да. Е и какво?
Стомахът на Тес се сви.
— Кой ги ползва тези услуги? Защо?
Траск се наведе напред, вгледа се в Тес и се замисли за миг.
— Зависи. Пълен комплект снаряжение, поръчки по пощата. Онези обяви на последните страници в търговските вестничета и секс-списанията. Ако искаш истинска германска пушка от войната или надуваем женски манекен, трябва само да пратиш чек на този и този адрес. Негодникът, който дава тази обява, получава пощата си в някоя такава служба. След три-четири месеца, когато реши, че клиентите му са набрали кураж да се обадят в полицията, изчезва от града с паричките им. Разбира се, няма никакви пушки или надуваеми манекени.
— Но… Защо толкова сложно. Защо не използват пощенска кутия в пощата?
— Защото — Траск вдигна рамене — колкото и да е невероятно, някои от хората, които четат такива обяви, са достатъчно схватливи, за да подушат измама, ако адресът, на който трябва да пратят чека, не изглежда като адрес на офис. Освен това тези хитреци биха рискували да ги осъдят за измама чрез пощата. Последното нещо, което би им хрумнало, е да наемат кутия в пощата, където някой служител би могъл да се заинтересува от купищата писма, адресирани до странни компании, например, „Антики от Втората световна“ или „Домашен курс по анатомия“.
— Добре — намръщи се Тес. — Макар и странно, това изглежда смислено. Но сигурно има и други причини да се използват такива места. — Тя внезапно си спомни какво й беше казала жената. — За да избегнеш връчване на призовка?
— Ти ли го измисли? Ами да. Някой, който се страхува да не го призоват като свидетел, или срещу него се води дело, или не плаща издръжка и не желае жена му да разбере къде живее.
Тес се замисли и поклати глава.
— Защо се интересуваш толкова? — попита Траск.
— Моля те!
— Добре, представи си че често отсъстваш от страната, а не искаш да зависиш от пощата, за да получаваш кореспонденцията си. Или живееш в друг щат, но поради съвсем легални причини адресът на фирмата трябва да е в Ню Йоркското Сити. Или притежаваш пощенска компания, но добре знаеш недоверието на клиентите към адресите с пощенски кутии. Има многобройни легални причини. Но от опит знам, че в седем от десет случая хората ползват тези услуги защото…
— Не искат никой да ги знае къде живеят.
— Точно така — каза Траск.
Тес гледаше втренчено писалката си „Крос“.
— Благодаря.
— Слушай, дечко, не искам да любопитствам, но е ужасно да те гледам толкова нещастна. След като отговорих на твоя въпрос, върни ми услугата и отговори на моя. Може би ще мога да ти помогна. Защо това е толкова важно за теб?
Тес се сви, поклащайки глава.
— Аз… Просто… Добре, открих, че един приятел… поне, нещо като приятел… използва една такава служба.
— Приятел? — попита Траск. — Искаш да кажеш, че е мъж?
Тес кимна мрачно.
— Трябваше да се видим в събота, но не дойде, а тази седмица не се е явявал на работа.
— Аха — кимна Траск с разбиране.
— И сега се опитвам да разбера защо.
— Внимавай, Тес.
— Нищо не мога да направя. Засегната е гордостта ми. Искам да знам какво му се е случило.
— Ами, може би… — въздъхна Траск.
— Какво?
— Просто предположение. Но може да ти е неприятно.
— Кажи го.
— Възможно е, щом не иска някой да го открие, този някой, който и да е той, да е влязъл в дирите му. Може би твоят приятел е бил принуден да се премести.
Тес въртеше писалката в ръцете си.
— Извинявай, че те прекъснах. Благодаря ти, Уолтър. Отнех ти толкова време. Ще те оставя да работиш.
— Не, Тес, моля те, почакай. Казах ти, че мога да помогна. Може би не знаеш, но преди да основа списанието работех за „Таймс“, бях специалист по откриване на трудно достъпни източници.
— Как мога да го намеря?
— Да караме подред. Сигурна ли си, че искаш да го откриеш? Помисли си.
— Да, сигурна съм.
— Да разбирам ли, че си влюбена в него?
Тес се поколеба.
— Да. Не. Може би. — Тя преглътна със свито гърло. — Толкова съм объркана. Знам само, че се тревожа за него и искам да бъдем заедно.