— Да.
— Ако не възразявате, имам още един, не, два въпроса.
Тес беше напълно изтощена.
— Какви?
— Домашният и служебният ви адрес. И телефоните — на двете места.
Тес ги написа.
— Ще се обадя след ден-два.
— Ще се обадите?
Крейг се изкашля пак.
— Да не мислите, че имам кристална топка или вълшебно огледало? Като начало ще звъня по болниците, ще се обадя в моргата.
— Моргата?
— Винаги има вероятност. Оттам ще започнем. Разбира се, има и други причини да изчезне човек.
— Какво?
Крейг подреди папките на бюрото си.
— Но съм длъжен да ви предупредя… Ако човек се оглежда зад себе си… — лейтенантът се изправи. — Няма значение. Ще говорим по-нататък.
Тес също стана.
— Внезапно загубих желание.
— Така казваше бившата ми жена. Но ние пак ще говорим. Скоро. Обещавам. А сега идете на кино или пийнете — направете нещо да се отпуснете, за да можете да спите.
Тес пиеше рядко, а и моментът не изглеждаше особено подходящ да се довери на алкохола. Продължителното плуване и петнадесетминутната сауна я изтощиха и успяха да отпуснат напрегнатите й мускули. В девет, когато се върна в мансардата си, беше страшно уморена и веднага си легна. Но мозъкът й не искаше да заспи. Чак след два потъна в неспокоен сън.
В сряда сутринта в работата я мъчеше главоболие. Аспирините не помогнаха. При всеки звън на телефона скачаше с надеждата да чуе гласа на Джоузеф, и едновременно със страх от това, което можеше да разбере.
— Госпожица Дрейк?
— На телефона — Тес изтръпна, като позна дрезгавия глас.
— Тук е лейтенант Крейг.
— Да? — Тя стисна слушалката с една ръка, като разтриваше слепоочията си с другата.
— Обещах да се обадя възможно по-скоро. Можете ли да оставите работата си и да дойдете с мен?
Тес почувства слабост и затвори очи.
— Госпожице Дрейк?
— Моля, наричайте ме Тес. — Вчера Крейг не обърна внимание на фамилията, очевидно не я свърза с баща й. Не искаше при повтарянето й в един момент той да се сети. — Открихте ли нещо?
— По-добре да говорим в колата. Стигат ли ви петнадесет минути? Ще ви взема долу пред входа.
— Добре. — Гърлото й се сви. — Да. Става.
— Не очаквайте полицейска кола. За да не ви притеснявам, ще използвам кола без маркировка. Просто чакайте на тротоара.
Тес затвори телефона и потръпна.
След десет минути, точно според уговорката, един кафяв крайслер спря пред нея и лейтенантът й направи знак да седне.
Щом Тес преметна колана, Крейг потегли и сръчно се включи в потока от коли.
Тес се вгледа в лицето му, като се опитваше да отгатне мислите му.
— Е?
Лейтенантът прегракнало се изкашля.
— Проклето гърло. Докторът ми каза, че може да имам астма. Нищо чудно в този гаден въздух.
— Не ми отговорихте.
— Опитвам се да ви предразположа. Имам добра новина и друга, може би лоша.
— Предполагам, че в моята ситуация е по-добре първо да науча добрата.
— Правилно. Това никога не вреди. — Крейг сви от Бродуей, насочвайки се на изток по Тридесета улица. — Проверих всички болници. Кой знае — можеше да е блъснат от кола, да е получил удар, сърдечен пристъп или друго и да е в кома. Ако не е носил документи със себе си, в болницата не биха могли да го идентифицират.
— И тъй като това трябваше да е добрата новина — каза Тес, — значи не сте го открили в нито една болница.
— Точно така.
— Все пак е някакво успокоение.
Крейг вдигна ръка от волана.
— Не съвсем. Проверих само болниците в града. Ако приятелят ви е тръгнал нанякъде — Ню Джърси, Пенсилвания или нагоре към Кънектикът — и след злополука е изпаднал в кома, още не можем да знаем. Сега всичко е в компютрите, но ми трябва време да получа достъп до регистрите на болниците в другите щати. За късмет, имам кой да го провери. Предчувствам обаче, че резултатът ще е отрицателен. Но не обещавам.
— Предчувствие. Благодаря за уточнението.
— Просто съм предпазлив. Отдавна съм научил едно: не обещавай много, но и не обезкуражавай хората. Те рядко слушат какво им казваш. Чуват само това, което искат да чуят, а после те обвиняват.
— Един журналист знае какво е предпазливо изявление. Продължавайте — каза Тес. — Чакам да довършите. С вероятно лошата новина.
— Е добре. — Крейг спря колата на Тридесета улица. Пред тях в задръстеното кръстовище с Лексингтън авеню един полицай насочваше колите край преобърнат фургон за пици. — Следващият пункт беше моргата.