Добре че му взеха кръвна проба едва дванадесет часа след инцидента. Анализът няма да докаже нищо. Дори да установят следи от алкохол, ще твърди, че е пийнал глътка за подкрепление, когато хеликоптерът го изсипа на брега.
На излизане от съда закри лицето си от фотографите и се запрепъва ядосан надолу по стъпалата и през тълпата към колата, която беше наел. Мартини с водка, повтаряше си Малоун.
Да се отърва от скапаните журналисти…
Мартини! Това ще ме оправи!
Заби лакътя си в гърдите на един фотограф, избута го безцеремонно и се добра до колата. Но тя беше празна. Къде, по дяволите, се е дянал този шофьор? Копеле! Избяга! Уплаши се от тълпата! И той е подлец!
Малоун се мушна зад волана, хлопна вратата, завъртя ключа, натисна газта и колата потегли с рев.
В момента, когато завиваше край съда, ухилен, свободен, нетърпелив да усети вкуса на мартинито, тялото му излетя нагоре заедно с колата.
Взривът, който Малоун не чу, разпръсна кръв, кости, коса и метални парчета на тридесет метра наоколо. Както отбеляза Дан Райдър в новините вечерта, мястото беше избрано точно. Никой не пострада. Загина само капитанът на „Аргонавт“.
Хонконг
Директорът на „Пасифик Рим Петролиум“, Чандлър Томпсън, се стараеше да не премигва от силната светлина на камерите, демонстрирайки увереност и спокойствие зад катедрата в залата за конференции в седалището на корпорацията. С неохота се съгласи за пресконференцията — нямаше избор, заради бедствието се вдигна голям шум. Трябваше да смекчи конфронтацията и да пооправи съсипаната репутация на „Пас-Рим“. Скъпият му костюм беше безупречно изгладен. Провери закопчаването преди да влезе в залата и пристъпи с военна осанка на подиума.
— Дали сме знаели, че капитан Малоун пие?… Не. Компанията ни изисква от екипажите да не употребяват алкохол по време на служба и двадесет и четири часа преди да стъпят на борда на наш съд. Вземаме ли контролни кръвни проби? Не е ставало нужда. Проучваме внимателно офицерите преди да ги наемем. Нарушението на капитан Малоун е изолиран случай. Няма причини да се съмняваме в професионализма на останалите ни служители, но отсега нататък ще въведем внезапни проверки за алкохол и наркотици… Дали имаме представа кой е отговорен за смъртта на капитан Малоун? Полицията продължава разследването… Закъснението на мерките след аварията? Какво закъснение? Екипът за ограничаване на последствията бе мобилизиран веднага след като научихме… Недостатъчно хора? Лоша квалификация и подготовка? Недостатъчно оборудване? Глупости. Ние имаме готовност за всякакви аварии… За съжаление не можем да спрем изтичането на петрол от танкера. Тридесет милиона галона досега? За съжаление трябва да потвърдя. Части от Големия бариерен риф, за голямо мое съжаление, наистина са замърсени… Повторете, ако обичате… Да, някои от съоръженията за почистване на петрола бяха неизправни. Слухове и объркване? Закъснение с цяло денонощие? Защо „Аргонавт“ не е имал двойно укрепен корпус? Преди да продължа с отговорите, искам да ви уверя, че компанията е проникната от отговорност и грижа за обществото…
Някакво раздвижване вляво отклони вниманието на Томпсън. Припрян служител на „Пас-Рим“ предаде сгъната бележка. Лицето му беше пребледняло. „Идиот“ — помисли Томпсън — „всичко ще провали…! Трябва да демонстрираме увереност. Тъкмо щях…“
Без да показва раздразнението си, Томпсън пое бележката, като мислено си обеща да уволни служителя веднага след пресконференцията.
— Извинете ме, дами и господа. — С важен вид той разгъна листчето, хвърли бърз поглед на съобщението и моментално забрави гнева си. Сърцето му се разтуптя, почувства, че му прилошава. Потърси опора в катедрата. Буквите пред очите му се размазаха.
От кантората ни в Бризбейн съобщават, че Кевин Старк директор по планиране на аварийните операции…
Старк! Още един за уволняване. Действията му за овладяване на такова голямо разливане бяха напълно неподходящи. Негова бе вината за късното започване на операцията за ограничаване на петролното петно — заради малкото хора и неподдържаното оборудване. Старк беше виновен, че петролът достигна и започна да унищожава Големия бариерен риф.
…е намерен преди час удавен с главата надолу във варел с петрол.
Репортерите моментално реагираха на явния шок на Томпсън, като го обсадиха и засипаха с въпроси. Още замаян, с пресъхнала уста, той посегна към чашата на катедрата. След възгорчивата глътка някой сякаш го стисна за гърлото, а през стомаха му премина огън. Краката му се подкосиха. Фотографите бясно защракаха. Камерите запечатаха как Томпсън изпусна чашата, падна на колене, хвана се за стомаха и жадно пое въздух. От устата му изригна кръв и изпръска наобиколилите го журналисти. Той се простря по очи, мъртъв още преди да докосне пода.