Съдържание
ЧАСТ 1 Възелът на целувката
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
ЧАСТ 2 Барбара
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
ЧАСТ 3 Кръвен данък
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
Историческа бележка
Бележка на автора
S. У. Пери
ЗНАКЪТ НА САРАЦИНА
2020
За Джейн, както винаги
О, нека небесата му дадат защита от стихиите, защото го изгубих в опасно море...
УИЛЯМ ШЕКСПИР, ОТЕЛО
През 1589 г. султанът на Мароко изпраща пратеник в Лондон. Той е посрещнат възторжено, въпреки че по онова време разбирането за тайнствения ислямски свят е в най-добрия случай объркано. Независимо от страната, в която е роден, за англичаните мюсюлманинът е мавър, турчин или сарацин...
ЧАСТ 1
Възелът на целувката
1
Маракеш, Мароко. Март 1593 г.
В мига преди да го хванат, Адолфо Сайкс сънуваше портокали.
Беше час след залеза на слънцето, третата нощ от времето, което някои сред маврите наричаха `Ушар`, когато луната беше почти пълна. В градините на джамията Кутубия продавачите на свещени текстове бяха прибрали книгите си. Професионалните разказвачи си бяха тръгнали, а публиката им се беше разпръснала. От високите си минарета мюезините призоваваха града към молитва ал-магриб, оставяйки Медината на сенките и мършавите кучета.
Той обичаше града по това време на нощта. Чувстваше се обгърнат от защитните му червени стени. Прохладният бриз от Атласките планини изпълваше улиците не с аромати на подправки и човешка пот, а с пречистващи цитрусови плодове.
Докато не беше дошъл в страната на маврите, Адолфо Сайкс едва ли беше виждал портокал, камо ли да е опитвал сочната му плът. Но сега, след три проспериращи години в Мароко, този агент на Лондонската варварска компания, чиито основатели са благородните графове на Уоруик и Лестър, е готов да повярва, че самият рай може да мирише на една огромна градина с портокалови дървета.
Почти беше стигнал до целта си - градската болница, Бимаристан ал-Мансур. Високите й стени от кални тухли бяха едва на двайсет крачки пред него. И тогава тази приятна мечта се разпадна за един удар на сърцето.
От нощта излязоха две фигури с глави, завързани с обемни куфии - двойка чудовищни дебеловрати демони, сътворени от някакъв дяволски джин. В този миг Адолфо Сайкс осъзна, че е мъртвец от момента, в който бе напуснал жилището си на Улицата на тъкачите.
Мислеше си, че е незабелязан, което не беше лесно постижение за дребен, малко прегърбен полуанглийски, полупортугалски търговец с прошарена завеса от преждевременно побелели коси, които се крепяха отстрани на иначе невзрачната му пача. От устните му се изтръгна неволно хрумване на изненада. Той спря. След това направи това, което повечето хора са склонни да направят, когато се натъкнат на нещо, което подозират, че е смъртна опасност: измисли набързо причини да вярва, че не е така.
Те са колеги християни търговци - каза си той уверено. Или пък еврейски спекуланти от квартала ел-Мелах, онези хитреци, без които търговията между маврите и европейците би се затормозила като ос без смазка. Които и да бяха, те в никакъв случай не бяха истински или въображаеми убийци.
Нощта изведнъж му се стори по-студена, въпреки джелаба, който носеше, изтъкан от най-добрата английска вълна, и доказателство - ако имаше нужда от такова - за превъзходството на стоката му. Борейки се с надигащата се вълна от паника, Сайкс бързо погледна през рамо. Втора двойка забулени фигури стоеше едва на две крачки зад него, прекъсвайки отстъплението му.
Това, което се случи след това, започна с момент на неловка комедия. Най-напред се получи странен танц, сякаш петима закъснели за пиршество се бяха събрали при единствения останал празен стол. Сайкс, който беше дребен човек и жилав като варварски макак, се отклони встрани. За миг се видя свободен човек, който се движи по тъмните улици към безопасността - после към кораба, който щеше да го отведе обратно в Англия, където, доколкото знаеше, никой не му е искал да му причини жестока телесна повреда. После една хващаща ръка улови гънката на джелаба му и един страничен ритник подхвърли малките му прегънати крака под него. Той се свлече с лице надолу върху пръстта, а от дробовете му се изтръгна простодушно хъркане. Усети как в челюстта му се събира топла кръв, а тежестта на мъжкото коляно в малкия му гръб почти го пречупи. Тъмнината придоби още по-плътна патина, когато мъжът се наведе над него, обгръщайки го в гънките на мантията си като сокол, който се нахвърля върху зашеметен заек.