Не, госпожо - казва той с присвити очи.
"И така, ти отиди и ни намери малко от зелето на господин Брокълсбъри, а аз ще се погрижа за панделките. Срещнете се с мен до сергията за стриди на Джейкъб Хенри, когато приключите.
Да, госпожо - казва Фарзад с усмивка, защото знае, че изборът на място за среща означава чаша от най-добрите стриди, които могат да се намерят от тази страна на реката.
Докато се отправя сам навътре в пазара, Фарзад Гюл се чуди къде би бил сега, ако не беше госпожа Бианка. Изминаха две години, откакто се озова в този странен град. Ако спасителите му не бяха спрели в таверната "Джакдау" по време на разплащането си, може би щеше да продаде готварските си умения на нов кораб и да отплава отново на някое друго странно място, далеч отвъд света, който някога е познавал.
Всеки ден Фарзад се чуди къде са майка му и другите оцелели от семейството му. В съзнанието си той може да проследи съкрушителния им път през изпепеляващата пустиня, от Суакин на Червено море до пазара за роби в Алжир, Триполи, Фес или дори Маракеш. Но оттам те изчезват напълно; продадени, без съмнение - ако са живи; превърнали се от бурно спорещите герои на неговото детство в живи призраци.
Но къде живеят? Понякога се моли да не са стигали до сушата, а да са последвали баща му и сестра му в рая.
Удар в рамото връща Фарзад в настоящето. Той чува презрителното "Встрани от пътя ми, езическо куче!".
Обръща се и вижда две момчета на неговата възраст, облечени в жартиери и шапки на градски чираци. Единият е с ръце в колана и агресивно разперени лакти. И махни мръсните си черноборсаджийски очи от мен - изръмжа той с акцент, който на Фарзад му се стори някак познат.
Аз не съм езичник, аз съм от Персия - отвърна Фарзад любезно, отказвайки да отговори на това, което очевидно е предизвикателство. И за да изкара гнева от въздуха, добавя ярко: "А папата има дъх на стара камила!
За негова изненада думите му не предизвикват очакваното пляскане по бедрата и радостни възгласи на одобрение. Момчето с лактите се втурва към него и запраща Фарзад обратно в сергията за сирене. Кръгли жълти камиончета падат на калдъръма.
Уличните боеве в Саутуърк бързо излизат извън контрол. Изваждат се ножове. Понякога дори мечове. Смъртните случаи не са рядкост. Затова собствениците на сергии в "Сейнт Сейвиърс" умеят да ги прекратяват, преди да са започнали. Едър тъкач, когото Фарзад разпознава като редовен посетител на "Джакдау", притиска един от чираците в жестока хватка.
Достатъчно, млади майсторе - казва той, като извива ръката на момчето. Ако искаш да се биеш, по-добре си остани вкъщи, в Ирландия, и си излей гнева върху испанците, ако се опитат да се приземят. Тук няма да приемем твоите блатни буйства. Той отпуска хватката си, мислейки, че чиракът е научил урока си.
Но не е така. Отново тръгва към Фарзад, който се опитва да върне сирената на щанда. Един ден скоро ще стана принц над такива като теб - изръмжава той, а ирландският му акцент се засилва от гнева му. Той се взира отблизо в лицето на Фарзад. "Не бива да допускаме такива като теб тук. Нашият капитан Конъл би знаел какво да прави с чернокож като теб.
И за да няма съмнение какъв човек може да е този капитан Конъл, той прокарва острието на едната си ръка през собственото си гърло. След това се обръща и си тръгва, като подканя спътника си да го последва.
Фарзад ги гледа как си тръгват, а сърцето му е студено. Не от обидата - понасял е много по-лоши неща - а от споменаването на едно твърде познато име: капитан Конъл. Това е име, което Фарзад Гул отдавна се моли да не чуе никога повече. Това е името на най-жестокия човек в целия свят.
"Кажи ми отново, Николас: къде?
По-късно същия ден, в аптеката на Бианка Мертон на Dice Lane. Никълъс я нарича лице на кръчмарска любовница - онова, което тя приема, когато в чешмата започва кавга, някой надхвърля кредита си или пуритан се оплаква от греховността на Банксайд, като същевременно пита за пътя към шапката на кардинала - всичко това на един дъх. Никълъс се учудва как чертите ѝ могат да се променят от изящни до ужасяващи в един миг.
Маракеш - повтаря той с лека следа от неудобство, подавайки ѝ списъка с лекарства, които е обещал на Робърт и Елизабет Сесил.
Тя не откъсва поглед от дестилатите, праховете и лекарствата: сладка детелина, сварена във вино, за болните очи на Уолтър Пемъл... шафран, разтворен в сок от медоносно дърво, за язвите на краката на госпожица Гилби...
"Това е в Мароко", казва той. Сър Робърт ми го показа - той има земно кълбо с всички земи и столици...
Знам къде е Маракеш, Никълъс - казва тя и отмята настрани падналия над едното си око абаносов кичур коса. "Израснах в Падуа и баща ми беше търговец, помниш ли? Мога да изброя всички големи градове на познатия свят, християнски или мавритански. Тя отново вдига поглед и започва да ги изброява с тънките си пръсти: "Венеция, Алепо, Лисабон, Константинопол, Йерусалим...