"Какво става, Саиди? Хадир го пита. "Магията се провали ли?
"Да, не успява, Хадир. Ключът, даден ми от Робърт Сесил, не отключва думите, написани от майстор Сайкс. И не мога да разбера защо.
Но Хадир не може да му предложи никаква утеха, освен едно тъжно изражение, което е наполовина съжаление и наполовина загадка.
Думата във въображението на Бианка Мертън не се нуждае от дешифриране. Тя е ясна като ден, изписана с букви, високи един метър: страхливец.
Колкото и рационален да е начинът на действие, който е решила да предприеме, тя не може да се отърве от чувството за срам. Никой, освен страхливец, не би избягал, защото чумата е пристигнала само на две преки разстояние. Но като си спомня как се е разминала на косъм с посещението си в къщата на констебъл Уилдърс, тя си мисли, че само глупак би останал.
Докато се връща към магазина си на Dice Lane, а Нед Монктън върви защитен до нея на лунната светлина, Бианка се разтоварва. Чувства се странно, мисли си тя. Би трябвало да е Никълъс, на когото се доверява.
"Какво ще си помислят клиентите ми за мен, Нед? Дали няма да загубят сърцето си? Ще кажат ли, че съм ги изоставила?
Никой няма да си го помисли, госпожо - казва Нед с нежен глас, който не подхожда на страховития му ръст. "Всичко, което трябва да направят, е да се разходят малко по-нататък; "Джакдау" не е на десет минути от "Дайс Лейн". Той се усмихва. Освен това Роуз и аз ще се радваме да се прибереш у дома.
Тя поставя едната си ръка върху ръката му в знак на благодарност.
Мълчаливо минават покрай старата къща на Соломон Мандел. Сега там живее някой друг. В Банксайд едно убийство е малка причина да подминеш всяко полуприлично място, където да си сложиш главата. Собственикът на къщата премести семейство френски хугеноти в момента, в който последните петна от кръв бяха изчистени.
Все още го виждам, Нед - казва Бианка, - как казва на бедния Фарзад, че не е сложил достатъчно черен кимион в хляба, който обича. Това е образът, който тя предпочита пред този, с който се е сблъскала, когато двамата с Николас са инспектирали руините на стаята на Мандел.
Обесването е твърде добро за мошениците, които са направили това - изръмжава Нед, докато напускат малката къща в сенките. 'Или за онези, които твърдят, че го е заслужавал, защото не е бил истински християнин'.
"Някои хора са склонни да потопят езиците си в гърне с глупости, преди да говорят, Нед. Повечето от тях не го мислят сериозно.
"Да, госпожо. Но това не е оправдание да говориш лошо за един добър старец.
Когато Нед я докара благополучно до вратата на магазина, тя се наведе, за да целуне дивия кестеняв бряг на брадатата му буза, сбогува се с него и влезе вътре. Останала сама в полумрака, тя прави бавна обиколка на интериора, дълбоко замислена. Потрива пръстите си по стръкчетата билки и снопчетата сухи листа, вдишва конкурентните аромати на сладка шипка, дюля и розмарин. Разхожда се сред висящите от тавана гроздове от ранилист и лютива чубрица, сякаш прави съзерцателна разходка из осветена от луната беседка.
И след известно време стига до заключение. Утре ще прибере всичко това и ще го отнесе обратно в относителната безопасност на "Джакдау". Ако остане тук и чумата я застигне, разсъждава тя, няма да може да помогне на никого. Да застанеш на пътя на огромен, безмилостен див звяр, който е вкусил кръв и жадува за още, не е смелост. Това е сляпа глупост.
В начина, по който Никълъс борави с документите, които Адолфо Сайкс толкова упорито се е опитвал да скрие, има известна доза отчаяние. Хартията усилва треперенето на пръстите му, сякаш през отворения прозорец духа игрив вятър. Групите букви се размиват примамливо на светлината на лампата.
Не мога да ги прочета - промърморва той на себе си. "Не мога.
Единствената му надежда е, че някоя от умните секретарки на Робърт Сесил, владееща изкуството на шифъра, ще успее да го направи. Но това ще трябва да почака, докато върне тези непроницаеми страници в Англия.
Тъкмо се кани да върне листовете във вълнената им опаковка, когато забелязва нещо, което не е виждал досега. Върху един от тях, написан толкова слабо в долния ляв ъгъл, че почти не се вижда на оскъдната светлина, има една-единствена дума на чист английски език.
Матю.
Никълъс се взира в нея, искайки да придаде някакъв смисъл на името. Не намира такъв.
Има ли английски търговец тук, в Маракеш, който се казва Матю? - пита той Хадир.
Ако има такъв, Хадир не знае за него. А Хадир познава всеки търговец в града.