Ал-Седик го поглежда безучастно. "Ще ви помоля за писмото. Ще ми го предадеш. След това ще счупя печата и ще преведа съдържанието му на Негово величество. В замяна на това той може да ти даде подарък. А може и да не ти обърне никакво внимание. Каквато и да е реакцията му, ние ще се оттеглим на колене. След това ще накарам няколко мои съратници да се погрижат да се върнете благополучно тук. Не бих искал да се изгубите по пътеките, облечени в такова изкусително облекло".
Ще донеса писмото - казва Николас и подканя Хадир да го последва. Когато се отдалечават от слуха на ал-Седик, той казва: "Отиди веднага там, където са Конъл и чираците. Дръжте нащрек. Разбери къде ги води.
Но аз трябва да придружа Саиди Нич-лес до двореца - протестира Хадир, звучейки като малко момче, на което са казали, че не може да стои в една стая с възрастните. "Трябва - аз съм твоят секретар.
Ще направиш много по-добра услуга на мен - и на султана си - като откриеш къде отиват тези чираци. Те могат да ни отведат до Соколаря.
Хадир приема с неохота. Внимавайте с министър ал-Седик - предупреждава той.
"Защо? Ако можем да се доверим на някого, то можем да се доверим на него. Той е приятел на лорд Бъргли. Ще му кажа за писмото на Сайкс, когато дьо Лисле си тръгне.
'Искам да кажа, да не му се доверявате, че няма да открадне наградата на шерифа от мен. Той вече е богат човек. Хадир се нуждае повече от златото, отколкото той.
Николас се смее. "Обещавам, че няма да му позволя да те измами. Само не забравяй да се пазиш от очите на Конъл.
Той няма да ме види - обещава Хадир със сериозна гримаса. 'Аз ще бъда като вълшебното писмо, което Саиди Сикес пише до приятелите ти в Англия. Ще стана невидим.
Нарича се на английски Дворецът на чудесата - казва гордо ал-Седик, докато води Николас през огромната богато украсена арка.
Дворецът ел-Бади се струва на Николас добре наречен - таен свят със собствени хоризонти от високи червени стени, оградени със сенчести, покрити с пилони павилиони. Той се вглежда в огромна площ от поддържани градини, засадени с финикови палми, маслинови и цитрусови дървета. Пътеките отразяват ослепителната слънчева светлина от безброй малки глазирани плочки, лазурно сини, изумрудено зелени и кърваво червени, нанизани една върху друга в геометрични шарки, сякаш майсторите, които са ги изработили, са намерили начин да изтъкат твърд камък на стан. Фонтаните изпълват въздуха с мелодичната си песен. В центъра на града се простира широк като река басейн, в който бродят птици с дълги, извити носове.
Това са ибиси - казва му ал-Седик. Подходящо е Негово Величество да гледа същества, които някога са украсявали дворците на фараоните.
Николас търси следа от човека, на когото е посветено това великолепие, платено - както му е казал Хадир - с португалско злато и построено от португалски роби. Но няма и следа от някой, който да е достатъчно величествен.
Отвеждат ги в един от павилионите с шатри, за да се разположат на копринени възглавници и да очакват удоволствието на Негово Величество. Дьо Лисле е все още с тях. Николас хвърля погледи към французина, сякаш се опитва да проникне през тази сдържана външност, за да види заговора, който кипи вътре. След известно време спира, страхувайки се, че французинът ще заподозре интереса му.
И така, те изчакват.
И чакат.
Часовете на Негово Величество не са непременно същите като тези на обикновения човек...
В средата на следобеда, малко след молитвата ал'аср, преди да ги повикат.
Султан Ахмад Абу ал-Аббас ал-Мансур се намира на широкото горно стъпало на шестте стъпала, водещи към сводестата врата на приземената портичка в далечния край на дворцовите градини. Засенчен от чадъри, вдигнати от телохранители, той седи на малко столче и гледа към централния басейн като мавритански крал Канут. Никълъс с изненада забелязва, че е облечен просто в ленена роба, а обикновеният бял тюрбан обрамчва плътно накъдрена сива брада и изпъкнали скули. Ако не беше великолепието, което го заобикаля, той можеше да е селски дядо, който си почива от градинарството.
Зад него, в сянката на сводестата врата, стои министър ал-Анури, мълчалив призрак в бяло, а закритите му с качулка очи следят Николас да се приближи като сокол, който току-що е забелязал заек да се укрива. Да, мисли си Николас, виждам те как изрязваш плът от живо тяло и се усмихваш, докато го правиш.
Кратката церемония се развива точно както е предсказал ал-Седик. Двамата с Николас се покланят в подножието на стълбите. Когато министърът е извикан напред, Николас долавя думите Англия и Елизабет в кратката му реч.