"Можеш да спреш. Приемам мнението ти: знаеш къде е Маракеш.
"Защо иска да отидеш точно там? Ако му трябват подправки, познавам много търговци на кея, които внасят от Варвара.
Става дума за дипломация - казва той уклончиво.
"Николас, ти си лекар, а не дипломат.
Той ѝ дава отговора, който Робърт Сесил предлага като маскарад. 'Маврите имат големи традиции в медицината. Повечето от нашите медицински текстове са преведени от арабски версии на латинските и гръцките оригинали. Той иска да отида там, за да открия какво, ако изобщо нещо, можем да научим от тях".
Тя го поглежда с тези обезпокоителни кехлибарени очи. "Не можеш да отидеш в Маракеш, Николас. Сватбата - помниш ли?
"Няма значение.
"Какво имаш предвид - няма значение?
"Защото аз няма да отида. Казах му "Не".
Ъглите на устата на Бианка се повдигат в недоверчива полуусмивка. "Ти отказа на Робърт Сесил?
"Не съм негов роб, Бианка. Аз съм негов лекар.
Тя потупва една от тенджерите на масата, сякаш току-що го е шашнала на шах. Не е ли заплашвал да спре стипендията ти - да те принуди да се откажеш от практиката си в полза на бедните?
"Не.
"Или заплаши да ме обеси като еретик?
"Не.
"Защото и преди е опитвал тази реплика, когато е искал да те принуди.
"Не.
'Предполагам, че се е клел в гроба на майка си, че не може да се довери на никой друг, освен на Никълъс Шелби, да свърши тази работа?
"Бианка, Робърт Сесил има агенти на повече места, отколкото дори ти можеш да изброиш. Сигурна съм, че някой от тях ще послужи на нуждите му по-адекватно от мен. Ако наистина трябва да има лекар за тази задача, може да се обърне към Колежа. Някой като Фроуик или Бестън. Сигурен съм, че те с удоволствие ще прекарат три седмици в морето на протекъл кораб, пълен с плъхове и въшки, за да могат да кажат на потомците на великия Авицена къде грешат.
"Кой?
"Ибн Сина. Той е бил персийски лекар. Ние го познаваме като Авицена.
Тя излиза иззад масата, а подгъвът на роклята ѝ се вие около глезените ѝ като върба в летен порой. "Е, аз знам, че Робърт Сесил е змия. Вие сте го отричали - нали?
"Казах ви, да.
Тя го поглежда строго и се обръща, преди да отговори. 'Добре, защото за момент бях сигурен, че си измислила цялата история просто за да изчезнеш за известно време - за да избегнеш сватбата'.
Джакдаунът рядко е изглеждал толкова бляскав. Свежата боя блести по корниза. Бръшлянът около малките решетъчни прозорци е грижливо подрязан. Неправилните дървени греди сякаш просто си почиват, а не се провисват под тристагодишния труд, който са изтърпели, поддържайки древната тухлена зидария. Когато Никълъс следва Бианка през вратата, той долавя смесения привкус на хмел, дървесен дим и пресни тръстики. От мястото си до огнището кучето на Джакдаун, Бъфъл, поглежда към пристигането им, размахва веднъж опашка и веднага заспива.
На Бианка не ѝ е лесно да стои далеч, след като е оставила ежедневното управление на кръчмата на Роуз, бившата си прислужница, и на Нед Монктън. Подозира, че ако аптекарският ѝ магазин не вървеше толкова оживено, тя щеше да подава глава през прага на всеки втори час.
Почти веднага тя забелязва Нед. Той стои в центъра на чешмата и хвърля преценяващ поглед към разпръснатите закусващи като келтски вожд с огнена брада след добра битка. Виждайки я, той изглажда престилката си върху огромната си фигура и се опитва галантно да свие коляно.
"Госпожица Бианка! Пон ми, чудно ми е, че ви виждам - казва той. Роуз е приготвила сметките, ако сте дошли да ги видите. За мен те са само калпаци, но тя ме уверява, че са в ред.
Сигурна съм, че са, Нед - казва Бианка с повече увереност, отколкото изпитва. Да се довери на Роуз, че ще поддържа нещо в ред - особено от разстояние - не ѝ е лесно.
При звука на гласа на Бианка Роуз се втурва от кухнята като пухкава яребица, подгонена от шпаньол. Прокарва бързо ръка през черните си къдрици и се поклаща в знак на послушание. "Госпожо, не очаквах...
Бианка се усмихва. "Роуз, скъпа, не е нужно да се любезничиш. Анулирах договора ти, помниш ли? Вече не си моя слугиня. Не си ми длъжна по никакъв начин. Леко повдигане на една фина падуанска вежда. Освен ако, разбира се, счетоводството ти е непълноценно.
Една абатиса, обвинена в ръководене на магазин за скоч, не би могла да изглежда и наполовина толкова ужасена от това предложение, колкото Роуз. "Милост, госпожо! Бях прилежна - протестира тя и бузите ѝ се изчервяват. "Както ми наредихте: Уолтър Пемъл да няма кредит над девет пенса; пастор Муди да си плаща незабавно всяка неделя и по едно пени на бирата си всеки път, когато започне да пее онези негови песни - с монахините...