И тогава дяволът му говори иззад рамото. Не с остра сяра, а с мек ирландски глас.
Знам какви са тези аудиенции с глупавите стари езичници - казва му весело Конъл, докато Никълъс се взира в касапницата. "Те се проточват толкова дълго, че можеш да се закълнеш, че ще умреш, преди да свършат. Е, днес си бил прав.
36
Нед Монктън се взира съсредоточено в плота на масата.
Помислете добре - подкани го Бианка. "Случаен коментар. Настрана. Нещо, което може да е звучало незначително по онова време. Каквото и да е.
Вечерта на деня след преместването от Dice Lane. Нед седи с Бианка и Роуз в кабинка в тих ъгъл на "Джакдау", докато Тимъти свири на лютнята си "Лейди, не плачи повече" на група сантиментални кентски дровъри. Фарзад се грижи за тенджерата си за готвене.
Няма какво друго да си спомням - казва Нед. "Учителят Ник каза, че пътуването е било дипломатично, това е всичко. Каза ми, че Робърт Сесил щял да ви затвори, ако не отиде. Даде ми писмото за лорд Лъмли, а после ме накара да се закълна да си държа хранопровода затворен. Той ще се разгневи, когато научи, че съм нарушил клетвата си".
"Това ще бъде наша тайна, Нед.
Роуз пита: - Защо този Голт толкова много иска да знае дали господин Ник не ти е разказал друга история?
Бианка с недоумение слага глава в ръцете си. "Защото, предполагам - също като мен - той не вярва, че Сесил е изпратила Никълъс на брега на Варвара, за да научи как маврите правят лекарства. Каквато и да е истинската причина, мисля, че тя има нещо общо с убийството на Соломон Мандел. Мандел беше на служба при мароканския пратеник, който дойде в Лондон преди няколко години. Той беше преводач. В очите ми Голт отрече да го познава. Но той беше там в официалното си качество на глашатай на Руж Кроа Пърсуивант. Така че сигурно се е срещал с Мандел. Той крие нещо, знам го.
Може би просто е забравил - казва Роуз.
Не, Голт е твърде остър нож, за да се притъпи толкова лесно. Освен това това беше събитието на сезона.
Нед се надига от пейката, а огромната му фигура запълва пространството между масата и стената на кабината. "Ще отида на улица "Гилтспър" и ще изтръгна истината от преоблечения сакатлък.
Не бъди толкова глупав - казва му Бианка. "Младежите, които държи около себе си, са въоръжени. Освен това беше достатъчно трудно да опазим Фарзад от затвора. Не искам да се притеснявам, че и ти ще се озовеш там.
Това е Банксайд - изтъква Роуз. Защо да не го примамиш да се пребие? Аз ще играя ролята на стръв и ще го поведа. Тогава Нед може да нахлуе в стаята ни точно когато Голт ще пусне маркуча си. Ако не каже това, което искаш, можем да го заплашим, че ще го изправим пред съдията за опит да съблазни омъжена жена.
"Много мило от твоя страна, Роуз, скъпа, но той не е зелена патка, която току-що е дошла от провинцията. А помислила ли си как Нед ще се почувства от това?
Бих могъл да го понасям, ако това се прави, за да се помогне на госпожица Бианка - благородно казва Нед. "Стига да не се свалят други дрехи освен неговите. И да не се пипа. Не бих могъл да те лапам, съпруга.
Бианка удря с ръка по масата. "Не, няма да имам нищо общо с това. Това няма да се получи. Не искам репутацията на Роуз да бъде накърнена. И не искам Джакдаун да е известен с това, че хапе кръстове. Това е единствената кръчма в Саутуърк, където новите клиенти могат да се чувстват в безопасност.
Просто се опитвам да помогна - казва Роуз и свива рамене. "Това се случва постоянно в "Добрия съпруг".
Бианка слага край на разговора. 'Ако не мога да измисля нещо скоро, просто ще трябва да изчакам, докато Никълъс се върне. Тогава може би той ще ми каже какво наистина е правил Голт и ще може да накара Сесил да разгледа по-отблизо майстор Рейнард-Пауново перо-Голт.
Чудя се къде е сега - казва Роуз разсеяно.
"Предполагам, че се връща на улица "Гилтспър".
"Не, имах предвид майстор Никълъс. Чудя се дали ще се върне при нас, облечен като мавритански принц? Би изглеждал много добре.
"Роуз, скъпа, той е син на съфолкски ерген. Всичко, което можем да направим, е да го накараме да носи ярка панделка на точките на стария си платнен анцуг. Не мисля, че ще видиш Никълъс, облечен като Тамбурлейн на майстор Кит, до Деня на Страшния съд.
"Кит Марлоу. Роуз се засмя малко настървено. "Милостиво, как си спомням погледа на господин Никълъс, когато за първи път нарекохте този нахалник Кит. Помислих си: Здравей, това е зелена ревност, това е. Нашият господин Никълъс се страхува, че госпожица Бианка е пощуряла по Кристофър Марлоу, или името ми не е Роуз Флъд. Разбира се, сега не е Флъд, а Монктън. Но е жалко, че той е мъртъв - Марлоу, имам предвид, не Нед или господин Никълъс...