Никълъс се възползва от шанса си. Обръща се към нея, изтръгвайки веригата от ръцете на куфията. В името на милосърдието, помогнете ми!" - изкрещява той, а гласът му отеква в тъмните ъгли на малката стаичка. "Тези мъже искат да ми причинят голяма вреда! Искам да говоря с министър ал-Седик. Разбирате ли? Намерете ал-Седик. Моля, помогнете ми!
Той има достатъчно време да регистрира празния, неразбиращ поглед на хирурга Вадуд, преди юмрукът на куфията да се удари в бузата му и да го хвърли на мраморния под.
Докато се измъква на крака, Николас чува разговора на двете жени. Макар да не разбира думите, тонът им е ясен: хирургът Вадуд е притеснен повече от безпокойството на пациента си, отколкото от това, което може да се случи с окования неверник, който се е държал толкова нецивилизовано в нейно присъствие.
През звъненето в ушите си той чува как Конъл изръмжава на хирурга Вадуд: "Какво си зяпаш, нещастна езическа кучко. Връщай се при сестрите си. Тук става въпрос за мъжка работа.
Смеейки се, куфията превежда. Последният образ на хирурга Вадуд, който Николас вижда, е как младата жена потапя глава от срам и дърпа робата на спътницата си, опитвайки се да я измъкне.
Отвъд вратата има открито пространство, което мирише на урина и ферментиращи плодове. Нощта се усеща студена върху посинялата плът на бузата му, въпреки че въздухът е загубил малко от дневната топлина. Танцуващата светлина на лампата на Конъл ги отвежда до ниска, схлупена сграда, за която Никълъс се опасява, че може да е моргата на болницата. Тук той усеща същата слаба миризма на гниене, която го е притеснявала толкова много в градината на къщата на Адолфо Сайкс.
За негово облекчение, когато отключват вратата, Никълъс зърва накъсани погледи не на трупове, а на малък зикурат от щайги, подредени до далечната стена. Когато светлината на лампата ги прорязва за кратко, той вижда двойния знак на вълната, нарисуван върху една от щайгите.
Не се надявайте, д-р Шелби - казва Конъл откъм вратата, докато куфията го бута вътре. Ако смятате да си изтръгнете ноктите, за да се доберете до някой от тези мускети, губите си времето. Ние държим праха на друго място. Не бихме искали някой да е невнимателен и да взриви ценната болница на султана, нали? Помислете за всички невинни хора, които могат да пострадат.
И с това Николас остава сам в мрака - единственият човек в Бимаристан ал-Мансур, който няма и най-малка надежда да се възстанови.
37
Един овчар подкарва кравите си по улица Гилтспър към пасището на Смитфийлд в ранното юнско слънце. Бианка стъпва предпазливо след тях към хубавата нова къща на Голт, с едната си ръка стиска конопения чувал, преметнат през лявото ѝ рамо, а с другата се бори подгъвът на ризата ѝ да не се влачи в кравешкия тор. Докато блъска почукването на тежката дъбова врата, чува как камбаната на църквата "Сейнт Сепулшър" отмерва деветия час. Подобно на зловещия звън на погребална камбана, тя предизвиква тръпки по тялото ѝ.
Една прислужница я въвежда в главната зала. Когато чува стъпките на Голт, Бианка се впуска в играта, която е репетирала през целия път от Банксайд.
Първо, да поласкае суетата му...
Тя изучава портрета му, който виси над камината, и се преструва на монахиня, която се любува на картина на светец.
Дойдохте ли да ми кажете, че сте прогледнали, госпожо Мертън? - чува го да казва в гръб.
Тя се обръща и спуска чувала на пода. "О, господин Голт! Не чух приближаването ви. Простете ми, възхищавах се на работата на четката. Донесох още няколко предпазни средства. Ако усещате миризма на кравешки тор, това не са те - това са кравешките изпражнения на алеята.
Голт ѝ прави поклон, който е само малко по-малко изискан от шафрановия копринен дублет с черни дантелени украшения, който носи. Той се усмихва. "Усещам само парфюма на розите. Италиански ли е?
Сама си го приготвям, от масло, розова вода и босилек - казва тя, доволна, че грижите, които е положила, за да даде най-доброто от себе си, не са били напразни.
Облечена е в морскозелената си рокля и карнеоловия корсаж, за който знае, че ласкае тъмнината на косата ѝ. Ако си имаш работа с хитър търговец като Голт, каза си тя, докато Роуз ѝ помагаше да се подготви, е разумно да се увериш, че кутията съдържа най-добрите ти стоки.