Тя развърза чувала и надникна вътре. "Всичко е тук: помади от розови листа, трагакантна смола и камфор за окачване на шията... прах от торментил, карамфил и лимон за смесване в настойка... Също така тинктура от безоар и киселец. Смесвайте я във вода или малка бира всяка сутрин.
"Приветствам усилията ви, госпожо. Дано всички аптекари в този град да са толкова усърдни.
Тогава го накарайте да ви се довери...
Мога да препоръчам всяко от тези неща лично - казва тя уверено. Твърдението ѝ е неубедително, но планът ѝ зависи от решимостта на Голт да повярва в собствената си непогрешимост. "Поне при мен действаха.
Той мълчи за момент, наблюдавайки я, сякаш самото ѝ съществуване е потвърждение на собствените му уверености.
"Значи е вярно - излекувал си се от заразата.
Тя го оставя да отмине със знайна усмивка; няма смисъл да се престарава.
Никога не биваше да позволявам на Робърт Сесил да посее семената на съмнението в съзнанието ми - казва той.
Как са младите ви чираци тази сутрин? Вярвам, че са здрави.
"Елате и ги вижте сами. Присъствието на красива млада жена, която да наблюдава усилията им, би трябвало да подобри техните ривърси, имброкати и стокати.
Той я повежда към двора, където същите момчета, които тя е видяла при последното си посещение, се упражняват в боравене с мечове. Те са съблечени до чорапи и жартиери, а младите им крайници блестят от усилие.
Изглеждат много свирепи - казва тя с възхищение. "Но аз си мислех, че им е писано да станат търговци. Нима очакват клиентите им да се бият?
"Търговията е войнствена игра, госпожо. Защо иначе бихме говорили за печелене на договори? Той се усмихва на собственото си остроумие. "А сега ми кажи истинската причина, поради която си се върнал.
Малко глупаво трепване, за да го накараш да си помисли, че вече е по-добър от теб...
Тя притиска ръце към бузите си. "Вие прозряхте глупавите ми женски хитрости, господин Голт. Нищо друго не съм очаквала.
И той би трябвало да е ваш...
Когато ви видях за последен път, бяхте необичайно свободен в доверието си - продължава тя. "Признахте ми, че сте католик. Предложихте да бъдем съюзници.
"Мислех, че е разумно да бъдем открити един към друг.
"И си помислих, че се опитвате да ме подмамите да ви издам неща, които бих предпочел да запазя за себе си.
"Явно не успях.
"Не е задължително. Това е казано с достатъчно флирт, за да подмами.
"Заинтригуван съм, госпожо Мертон. Моля, продължете.
'Вярвам, че искахте да разберете какви тайни може да са преминали между мен, Никълъс Шелби и сър Робърт Сесил'. Ярка усмивка на фалшива загадъчност. "Не мога да си представя защо един католик би искал да знае какво му е хрумнало на министър на протестантската кралица на Англия. Може би бихте могли да ме просветите.
Тя вижда по почти незабележимия начин, по който челюстта му се накланя, че го е хванала.
"Слушам, госпожо Мертън. Тук можете да говорите свободно. Вие сте сред приятели.
Сега, когато той е закачен, всичко, което трябва да направите, е да го привлечете...
"Знаете, че имам малко колоритна репутация в Банксайд.
"Това не е убягнало от вниманието ми, госпожо. "Единствената вещица, която никой не смее да обеси" - така ви описа Конъл.
"И знаете, че бях отведена в "Сесил Хаус", за да бъда разпитана от сър Робърт по обвинение в отшелничество, и че се върнах в Банксайд със собствената му позлатена баржа".
"Спомням си, че само преди няколко дни ми разказахте тази история в същата тази къща.
"Питали ли сте се може би защо сър Робърт Сесил беше изпаднал в такова необичайно милосърдие, след като можеше да ме обеси и по двете обвинения?
"Този въпрос ми мина през ума. Какво точно получава Робърт Сесил в замяна на това, че не ви е обвинил в ерес?
О, на това е лесно да се отговори - казва Бианка, като се усмихва най-примамливо. "Получава информация - за моите колеги католици. Виждате ли, аз съм шпионин на Робърт Сесил.
За момент Голт не казва нищо. Единственият звук, който Бианка чува, е тракането на стоманата, докато мечоносците се хвърлят и парират. Но сега в очите му има твърдост, каквато преди не е имало. Тя загатва за кладенеца на насилие, скрит под поличката на галанта. Тя се чуди дали той не обмисля практичността на трагичния инцидент: зрител да се пребие, докато гледа фехтовка.
После се обръща рязко към фехтовачите. Махайте се! - изкрещява той. "Не чувам как мисля.
Момчетата послушно се отдалечават в градината. Голт се приближава до нея. Неудобно близо.
"Казвал съм ви и преди: ако смятате да ме издадете на Робърт Сесил, ако не платя през носа, сте избрали грешната жертва за измама в Саутуърк, госпожо. Ще кажа, че сте дошли тук, за да ме изнудвате. Моите момчета тук ще го потвърдят. На кого мислите, че ще повярва съдията: на изтъкнат градски търговец или на обикновена кръчмарска девойка от Банксайд? Триумфална насмешка, за да постави Бианка на мястото й. "Тогава ще видим колко умело умееш да избягваш въжето на палача".