Момчето с ирландски акцент се смее. Външни хора? Вече не. Когато нашият господар стане султан, аз ще бъда херцог в двора му". Той заема поза на афектиран благородник, с ръце на хълбоците и високомерно отметната назад глава. Вече съм син на английски рицар, сър Томас Уинтърборн. Велик човек, по всичко личи. Имам документи, които го доказват. Той прави малък танцувален миманс, в който раздава милостиня на просещи селяни.
Доказано от Rouge Croix Pursuivant, без съмнение - казва Никълъс, надявайки се да събуди любопитството му.
Момчето спира да играе. Приближава се и се вглежда в Николас, сякаш е експонат в кабинет с любопитни предмети. "Капитан Конъл беше прав, ти знаеш повече, отколкото даваш да се разбере. Това ли ти каза моят стар учител?
"Това зависи от това за кой учител говориш: Конъл или Рейнард Голт. Предполагам, че си дошъл тук с кораб на варварска компания и че Голт ти е дал фалшив произход.
В очите на момчето внезапно проблесна несигурност. Какво знаеш за майстор Го?
"По-скоро какво знаете за сър Томас Уинтърборн? Освен факта, че той вероятно не съществува. Нито пък някой от предполагаемите му предци.
Няма никакво значение дали съществува, или не - отсича момчето. "Аз съм негов син. Имам писмените доказателства за това. Това ме прави с благородна кръв. А това означава, че ще бъда херцог, когато свалим султана и...
Куфията блъска момчето, което едва не го поваля. "Престани да бълнуваш, глупав лафазане. Не виждаш ли какво прави?
Ирландското момче изпуска веригата на Николас и се нахвърля върху другаря си, като използва гърдите му като таран. "Как ме нарече, езичнико?
Куфията отстоява позицията си. "Нарекох те лафазан. На моя език това означава дрънчащ капан, безродник. А аз не съм езичник, аз съм от Албания.
Ирландското момче изстрелва глътка плюнка в краката на другото момче. Къде, по дяволите, е това? - иска да знае той, като бута другаря си. "Можеш да бъдеш шибан херцог на Албания, колкото и да ме интересува, но само ако имаш родословие от колежа на хералдите, за да го докажеш. Ако не, ще трябва да се правиш на чуруликащ пред онези от нас, които имат. Как се казва слуга в Албания?
Двамата яничари се гледат един друг, а темпераментът им е нажежен, тъй като са прекарали толкова много досадни часове в охрана на вратата към Бимаристан.
Николас се възползва от шанса си. Придвижва се толкова бързо, колкото му позволяват изнемощелите крайници, и хваща оловната верига в двете си ръце. Замахва с примката към главата на албанеца с безумната идея да я увие около гърлото му и да го задуши, докато ирландецът не предаде ключовете си.
Подобно на повечето действия на отчаяние, това не е обмислено почти никак. И има приблизително същите шансове за успех. Веригата се приземява безрезултатно през задната част на врата на куфия. Преди Никълъс да успее да опита отново, двете момчета са върху него, размахвайки юмруци, които удрят по тялото му. Спънат от веригите на глезените си, той пада тежко, а при приземяването песъчинките издраскват лицето му.
Първият ботуш го удря точно над дясното бедро. От болката устата му се разтваря и поглъща мръсотията от пода на комплекса. Следващият удар се забива косо под рамото му. Третият е удар в дясната му подбедрица, който вкарва жлъчка в гърлото му и го обръща настрани, така че той гледа чифт хоризонтални ботуши, а на мъгливия фон - стена и врата, лежащи настрани. След това броенето отстъпва място на опитите да не повърне.
Гласът на ирландското момче достига до Никълъс така, както приглушеният рев на вълната достига до човека, когото топи.
"Не го убивай, братко. Господарят ще иска да чуе какво има да каже. Той е противен малък гадняр, но ножът ще го накара да проговори. Винаги го прави.
Лежейки свит в мръсотията, Никълъс се взира в наклонения свят през цветчетата пот, които се събират в ъгълчетата на очите му и се стичат по изцапания му нос и буза.
И докато го прави, вижда как вратата в стената на комплекса се отваря. Появяват се три фигури, които се носят към него като призраци в сън. Ботушите на двамата нападатели се отдалечават и той чува как албанецът промърморва нещо, което много прилича на молитва за милост. От ирландското момче се чува приглушено "Света Богородица, Майка Божия!".
Принуждавайки се да фокусира очите си, Николас разпознава мършавата, оплешивяваща фигура на Арнулт дьо Лисле, а до него - хирурга Ваду.
Но третата фигура се врязва в погледа му дори повече от парещия пясък и пот. Над него, облечен в бяло, стои Мохамед ал-Анури, а очите му наблюдават Николас с безпристрастната преценка на сокол.
39