Никълъс разбира, че когато човек е наблюдавал как вълна с размерите на малка планина се разбива над кораба му и е доживял да излезе от другата страна, битката не е загубена, докато Бог не каже, че е загубена.
Екипажът на "Рабинет" зарежда цевта на въртящата се пушка с вата, прахосмукачка и две платнени топчета с градоносен куршум. Николас е виждал ефекта ѝ в Ниските земи: разпръскващ се взрив от мускетарски сачми, който може да помете мъжете, както гръмотевична буря може да изравни със земята поле с пшеница в Съфолк. Но сега, гледайки към корсара, докато той се приближава, той вижда оръжейния екипаж, приседнал до оръдието за преследване на носа в носа му. Тежкият му изстрел скоро ще разбие кърмата на "Марион", унищожавайки рабината, преди да успее да се възползва от нея.
Капитан Яксли, спуснете един от скифовете си - изкрещява Никълъс, като най-сетне приема ръката, която нещастието му е отредило, знаейки, че картата, която е обърнал, е тази със скелетния конник върху нея. "Той иска мен. Ако ме пуснеш на дрейф, Конъл ще получи наградата си. Ако не го направиш, той ще избие всички до един от нас. Виждал съм на какво е способен.
Яксли изглежда раздвоен. Очите му се стрелкат от Никълъс към приближаващата се галера и обратно. Изглежда преценява дали съвестта му може да понесе съзнанието за това какво ще се случи с Николас, ако се съгласи. Със съжаление се обръща към главната палуба и вика: "Спуснете скифа!
Одобрителното мърморене на един или двама души от екипажа слага край на нарастващото чувство на изоставеност у Николас. Никога през живота си не се е чувствал толкова самотен, дори след смъртта на Елинор. Това, че е оставен на дрейф и със сигурност ще попадне в ръцете на Конъл, носи достатъчно страх. Но загубата на всякаква надежда да види отново Бианка - точно когато изглеждаше, че е свободен - заплашва да го превърне от мъж в разстроено, виещо дете. Нужна е цялата му воля, за да се задържи на краката си.
Сам Бог знае, че ми се иска да има друг начин, д-р Шелби - казва Яксли, взирайки се в дъските на палубата, без да може да погледне Никълъс в очите. "Но трябва да мисля за хората си.
"Това е правилното решение, капитан Яксли. Няма никаква вина, която да се търси във вашата врата.
Знаете ли как се използва пистолет с колело, д-р Шелби? Яксли пита, изважда един от колана си и го предлага на Никълъс.
Като момче Никълъс често е ходил на дива птица със стария мачлок на баща си в блатата около Барнторп. А в Холандия се научи да използва модерен колесен замък от протестантските наемници, с които беше служил. Той кимва.
"Тогава вземи това. Всичко, което трябва да направиш, е да закърпиш кучешката глава. Да не се намокри, когато се качваш в скифа.
Никълъс веднага разбира подтекста на предложението на Яксли. То няма нищо общо с убийството на Конъл, а е свързано със спасяването на Никълъс от всичко, което Конъл му е подготвил.
Вземайки пистолета, Никълъс си представя как се придвижва от кърмовия замък, слиза по стълбата към главната палуба и стига до скифа, който вече е отвързан от мястото си на кърмата на гротмачтата. Той прави това, защото знае, че когато се отправи на краткото пътуване наистина, краката му ще се съпротивляват. Ще трябва да се насили да се движи. Виждайки действието в съзнанието си, може да преодолее непреодолимото желание да остане на място.
Представя си как Бианка го чака на главната палуба, как протяга ръка, как кехлибарените ѝ очи се усмихват, как лекият ветрец разрошва тежките тъмни вълни на косата. Той я вижда ясно. Почти като че ли тя е тук, на Марион. Може би Нед и другите банкери са били прави - може би тя наистина може да се превърне във въздушно същество и да пътува по суша и море, за да бъде с него, когато той има най-голяма нужда от нея. Той се усмихва. Мисли си, че ще му е по-лесно да посрещне това, което предстои, когато тя е до него. Той затваря очи, за да види образа ѝ.
Някъде далеч отвъд самотния център на мислите си той не чува, а усеща далечен гръм, остър и кратък. Той отваря очи. Миг по-късно чува шум на вятър, който прилича на преминаване на мощни криле през въздуха. На двайсетина метра пред приближаващата корсарска галера от океана избухва висок водовъртеж, който увисва като облак, преди бавно да се разпадне обратно във водата.
Открили са огън по нас - помисли си Никълъс. Започна.
Но той се е сблъсквал с бомбардировки от оръдия в Ниските земи. На това разстояние преследвачът на корсара от носа не би могъл да пропусне. Изстрелът щеше да се разбие в тясната, висока кърма на "Марион" почти под мястото, където той стои, изпращайки злокобни дървени отломки, които се разпиляха във всички посоки. Шумът от изстрела на оръдието трябваше да е сто пъти по-силен.