Дали не е бил погрешен изстрел - чуди се той. Дали прахът се е възпламенил само частично, хвърляйки тежката желязна топка едва на една четвърт от необходимото разстояние?
Никълъс все още размишлява върху тези въпроси, когато до ушите му достигат още две тъпи експлозии, последвани миг по-късно от още по-бързи криле и още два водни кълба, които се издигат от повърхността на морето - едното зад галерата, другото на морската ѝ греда.
Трябва му миг, за да осъзнае какво се е случило: оръдията на "Касар ел Бахр" са открили огън по корсара.
Но как така изстрелът е стигнал толкова далеч - чуди се той, зашеметен. Крепостта на кея е почти извън обсега. Яксли му беше казал това, когато корсарят беше забелязан за първи път.
И тогава Робърт Сесил решава да каже последната си дума. За пръв път Никълъс се радва, че чува разговора си със Сесил в главата си. Изпращаме на султан ал-Мансур нови мускети с мачле... В замяна той ни изпраща селитра, за да можем да превъзхождаме испанските оръдия...
Яксли се усмихва като човек, който прави най-големия залог в живота си. "Изглежда, че имате приятели на брега, д-р Шелби. Молете се да имат очи, защото иначе и ние ще се окажем в капан.
Никълъс не може да спре един кратък смях, който се изтръгва от устата му. Той си представя мълчаливия ал-Анури, предупреден от наблюдател някъде по Рас Лафаа, как се шмугва по крепостните стени на Касар ел Бахр в роклята си от бяла коприна и ругае артилеристите да подобрят мерника си. Защото сега е сигурен, че тези три топки са били само прицелни изстрели, за да се ориентират правилно стрелците. И това, което ги е довело дотук, е висококачествена мароканска селитра.
Капитанът на корсара също го е разбрал. Зад "Марион" галерата се опитва да завие към морето, за да излезе от обсега. Ревът на офицерите достига ясно до Николас през стотина метра океан.
Но гребците й са дали всичко от себе си, за да се приближат до жертвата си. Мускулите, които са се трудили през последните три четвърти час, нямат повече сили. Силата, която допреди миг бе превърнала корсара в хищник, вече е изчерпана. Тя отчаяно се опитва да се отклони от това, което всички на борда на двата кораба знаят, че предстои.
На крепостните стени на Касар ел Бахр има осем оръдия - спомня си Николас. Осем роялни оръдия - най-големият калибър боеприпаси. За преместването на едно оръдие и неговата ладия са необходими чифт волове. Необходим е силен мъж, за да вдигне четиридесет и два килограма от един масивен железен куршум. Когато залпът удари, резултатът ще бъде опустошение и смърт. А на това разстояние "Марион" е в почти същата опасност като корсара.
Молейки се, че мавританските артилеристи си знаят работата, Никълъс се ослушва за осемте детонации, но звукът на баража достига до него като една пулсация на далечен гръм.
За миг нищо не се случва. Николас чува само скърцането на въжетата на "Марион" и пляскането на спокойното море по корпуса.
И тогава те идват.
Пристигат със звука на буря, която се е появила от нищото, буря, която продължава само толкова дълго, колкото е необходимо на ухото, за да регистрира преминаването ѝ.
Три от изстрелите са широки - три стълба зелена морска вода, издигащи се от повърхността на океана - един от тях достатъчно близо до "Марион", за да изпрати пръски солена вода, които се носят по кърмата му.
Четвъртият се приземява на късо, може би на двайсет метра откъм сушата от камбуза. Но Никълъс вижда размазаното движение на топката, която отскача от водата и се приземява точно сред редицата гребла, разцепвайки ги като клони, преди да се забие в корпуса.
Останалите се приземяват като камъни, хвърлени върху стъкло.
В един момент корсарската галера е елегантно, почти чувствено морско животно, а в следващия е разкъсана на две, а вътрешностите ѝ се разпръскват в облак от морска мъгла и отломки, гребла, дъски, такелаж - и хора. В рамките на две минути отделните части от корпуса му едва се виждат над повърхността, а единствената мачта с все още развято късно платно прилича на пречупен кръст върху неподдържан гроб.
Първи се удавят гребците, подредени в стройни редици, приковани към пейките си. Яничарите, застанали на издигнатата централна палуба, не живеят дълго. Натежали от пощенските си плащове, те също се предават, като по-силните се борят само малко по-дълго от по-слабите.
В крайна сметка оцелява само един - посипал се със сол европеец, който плува към Марион с дълги, решителни движения.