За изненада на Никълъс екипажът му крещи насърчително и го подтиква да продължи. Допреди малко Конъл е бил враг. Сега той е просто още един моряк, застрашен от удавяне - човек, който трябва да бъде съжален, да бъде спасен. Долу на главната палуба хвърлят въжета през борда, за които той да се хване. Виждайки усилията им, Конъл се хвърля още по-енергично.
От своята гледна точка Никълъс го вижда ясно, може би на трийсетина метра от мястото, където стои на кърмата, как се движи през водата под ъгъл към борда на "Марион".
Зад онова, което Николас прави по-нататък, няма съзнателна мисъл - само животинско желание да се отчете пред Соломон Мандел, както се беше заклел, и пред Хадир и останалите. Забелязвайки, че оръжейникът на рабината е напуснал мястото си, за да помогне при спасяването, Николас върви целенасочено към въртящото се оръдие, монтирано на фалшборда. Тя все още е заредена с прах и с грамадни изстрели в очакване на абордаж. Никълъс изважда тлеещия шнур със запалка от мястото, където е прибран. Хваща кръглия железен бутон във вътрешния край на цевта и я насочва над борда на Марион. Примигвайки по дължината на рабината, той проследява Конъл, докато плува. Пистолетът се върти без усилие на смазаната си въртележка. На това разстояние Никълъс знае, че не може да пропусне. След миг във водата няма да има нищо друго освен няколко парчета кърваво месо, с които чайките ще се нахранят, и пипала кръв, разнасящи се по течението.
Докато допира запалената кибритена клечка до вентилационния отвор, Никълъс не изпитва ни най-малко разкаяние.
42
Голт й изпраща слово в лицето на светлооко момче на име Оуен, макар че изчаква десет дни, преди да го направи.
Оуен влиза в "Джакдаун" рано сутринта в един слънчев петък в края на юни. Той е сам, което само по себе си е необичайно. Младите мъже от другата страна на реката обикновено посещават Банксайд поне по двойки, дори само за да подсилят смелостта си с боядисаните доксита, които им подсвиркват от вратите на закусвалните. Но Оуен - красиво, добре сложено момче със светла коса и очи с цвят на лапис - изминава целия път до чешмата с непокътната чистота и портмоне.
"Господарят ми ме помоли да му съобщя, че има лодка с тилт, закотвена на стълбите на "Мутон Лейн", госпожо. Иска да говори с вас - насаме - казва той с нежен ирландски глас.
Лодка на реката; Бианка трябва да спре да се усмихва триумфално. Голт трябва да има нещо забележително за разкриване - нещо, което няма да рискува да чуят дори слугите му на Гилтспър Стрийт. Иска ѝ се Николас да е тук, за да види колко добре е изиграла господин о-що-си-красив Рейнард Голт, член на Гилдията на търговците на храни, водеща светлина на Барбарийската компания и Rouge Croix Pursuivant на Колегията на хералдите. Той би се гордял с нея!
Оуен я придружава до водните стълби. Застанал до симпатична прислужница, която е с повече от десет години по-възрастна от него, той е придобил нещо като постоянно слънчево изгаряне по бузите. Бианка прави всичко възможно да го успокои.
Познавам те, Оуен - казва тя приятно. "Виждала съм те на тренировка по фехтовка. Помислих си, че изглеждаш като перфектния галант. Много свиреп.
Оуен се усмихва овчедушно. 'Господарят казва, че само мъже с кураж и умения могат да очакват награда на този свят, госпожо. Казва, че там, където отиваме, мечът и силното сърце са всичко, което е необходимо, за да те направят принц. Ще ми е приятно да бъда принц. Знам, че ще се радвам.
Бианка го поглежда с ъгълчето на окото си. "А къде точно отивате, господин Оуен?
"Където и да ни отведе капитан Конъл, госпожо. Подобно на Дрейк, Хокинс и Роли, ние всички ще разтърсим езическия свят. Ще върнем повече, отколкото те някога са върнали от Мадре де Деус.
"Колко предприемчиво. Имаш късмет, че имаш учител, който желае толкова много добро за чираците си, че иска да ги направи принцове на чужди земи.
"Повече от принцове, госпожо - ние ще бъдем крале!
"Колко добре познавате капитан Конъл? Бианка пита със съмнение, като си спомня ужасната история на Фарзад.
"Капитан Конъл е велик човек. Чудесен предприемач. Той и майстор Голт са израснали заедно в Лейнстър...
За миг той се поколеба. Сякаш се чуди колко да разкрие. Бианка подозира, че от известно време не е бил в женска компания. Моли се да продължиш, Оуен - казва тя окуражително.
Учителят казва, че си от истинската вяра, така че предполагам, че няма да има нищо против да кажа.
"Сигурна съм, че няма да възрази. Тя докосва ръката му, за да го успокои, в резултат на което Оуен почти изскача от кожата си.
Виждаш ли, беше така - започва той и става още по-червен. "Когато са били още момчета, са били на кораб заедно с родителите си и движимото им имущество, идвайки от Уексфорд за Рим. Били твърдо убедени в истинската религия - били набелязани да станат свещеници, когато пораснат. Баркасът е претърпял корабокрушение близо до залива Ратмойлан. Всички се измъкнали на брега, въпреки че били наполовина удавени. Мислели, че Бог ги е избавил, но попаднали в ръцете на протестантски еретици, които ги заклеймили като паписти и всички били подложени на меч - с изключение на двете момчета".