Чувствайки се като дете, хванато в лъжа, Николас усеща как топлината нахлува в бузите му. Толкова ли съм ясен, че да ме видите, капитан Яксли? - попита той.
"Прозрачен, д-р Шелби - като крило на фея.
Марионът рязко се накланя, когато една вълна се удря в носа му. Никълъс чува шума на морето, което се втурва по бордовете му, и усеща как малкият кораб се отърсва. 'Предполагам, че не можеш да се изправиш пред опасност заедно с ближния си или да прекараш живота си в такава близост до него, без да се научиш да виждаш какво се крие в мислите му. Така беше и в Ниските земи, когато бях лекар в ротата на сър Джошуа Уайлд, сражаваща се срещу испанците.
"Коя е тя, д-р Шелби? Опишете ми я.
Никълъс прилича на човек, от когото се иска да обясни безбройните сфери на небето с едно изречение. Той поклаща глава в знак на поражение. "Нямам умението на този мошеник Марлоу да говори с думи, капитан Яксли. Мога само да ви кажа, че ако тази нощ луната и всички звезди над нея угаснат, там, където е тя, все още ще има светлина.
За миг Никълъс си мисли, че Яксли ще му се изсмее. Но той просто свежда поглед, а тялото му се движи в такт с поклащането на малкото корабче, сякаш палубата му е единствената земя, която някога е познавал.
Познавах един такъв - казва той съзерцателно. "Но се колебаех. И така се изгубих в морето.
Затова ли тази баркентина се казва "Марион"? Никълъс се пита в изблик на вдъхновение.
Яксли кимва. После отново вдига очи и поглежда безкомпромисно Никълъс. "Знае ли тази твоя светлина, че човекът, който се прибира при нея, е отнел живота на друг човек, без да се замисли?
"Имаш предвид Конъл?
"Да. Видях изражението на лицето ти, точно след като изпусна рабинето.
"Аз не съм убиец, ако имаш предвид това. Поне аз не мисля така. Не си видял какво направи с приятелите ми в Маракеш.
"О, аз не ви съдя, д-р Шелби. Чувал съм разкази за престоя на Катал Конъл в арабските морета, заради които такъв бърз край би изглеждал като милост. Но предполагам, че сте положили клетва да лекувате. А и казват, че човек, който убие веднъж, ще се справи по-лесно следващия път. Така че мисля, че трябва да се запиташ: заслужава ли тази твоя светлина да се венчае за живота на човек, който се е отклонил от пътя на милосърдието?
Това е жесток въпрос, но Никълъс не обвинява Яксли, че го задава. Той го обмисля мълчаливо, като си спомня обещанието, което е дал на Мохамед ал-Анури: Ще им донесеш мор и смърт до седмото поколение. Ще изтриеш имената им, така че Аллах да забрави, че някога ги е създал...
Той си спомня и онази нощ на Лондонския мост, когато хората на д-р Аркампора се готвели да го хвърлят на смърт в черните води на Темза. И отново чува гласа на жената, която го е спасила, вижда я сега, вижда я как стои пред него в градината си край реката в деня, в който ѝ е казал, че заминава за Мароко: нека погледнем истината в очите, Николас: и двамата сме убийци сега...
Голт дава на Бианка една седмица, за да разработи план за отравяне на Робърт Сесил. За да я задържи върху задачата, той назначава за нейна сянка друг от чираците си - кисело на вид момче на име Калъм. Винаги, когато посещава "Джакдаун", той седи сам в една от кабинките и чете евтин екземпляр от превода на "Книга на придворния" на Хоби. Дали научава нещо от нея, е под въпрос, защото се изисква цялата дипломатичност на Нед - вещество, рядко срещано като рог от еднорог на прах - за да не позволи на Калъм да започне кавги с водоплаващите, които той сякаш смята за по-висши от себе си.
"Кой е той?" - пита Роуз на четвъртия ден. "Защо е тук?
Той е един от чираците на майстор Голт - обяснява Бианка.
"Е, аз не се интересувам много от него. Държи се така, сякаш е собственик на мястото. Тази сутрин го намерих да си пъха носа в мазето, сред вашите аптекарски неща. Каза, че му напомня на магьосническа бърлога.
Бианка се бори с внезапния си гняв. Едно е, мисли си тя, да приемеш, че в къщата има шпионин, съвсем друго е, когато той го демонстрира с такова презрение.
Може би е искал да види къде правя превантивните средства - казва тя неубедително. "Позволи му да се забавлява още малко, за мое добро.
Когато Роуз иска допълнителни обяснения, Бианка - необичайно - губи самообладание. След това Калъм не се споменава повече в нейно присъствие.
Бианка почти не е спала след срещата си с Го на реката. Страхът, който я преследва, е станал огромен. Каквото и да замисля Голт, сега тя разбира, че Николас е изпратен в Мароко, за да го осуети по някакъв начин. Това означава, че той е в голяма опасност. И ако това, което Голт й е казал за Соломон Мандел, е вярно, никой от тях не е в безопасност. Тя започва да се проклина за това, че е поела такъв безумен риск. Какво си е мислела, когато се е впуснала да разобличава човек, за когото сега знае, че е безсърдечен убиец?