И за капак на всичко, тя започна да плаче без предупреждение. Въпрос на време е Роуз или Нед да я хванат с премрежени очи.
Тя забива пестила си в хоросана, сякаш иска да го убие.
Никълъс, къде, в името на светите Христови рани, си ти?
Градът се казва Фавършам. Той е оживено малко място на река Суейл, с котвена стоянка за кораби с плитко газене, лехи със стриди и мелница за производство на пушек. Има калдъръм там, където повечето места от този мащаб имат само коловози, и таверни. Никълъс спира в една от тях, за да почине на коня си, да утоли жаждата си и да хапне набързо. Собственикът разглежда с ужас джелабата, която все още носи, сега изцапана с прах.
Да не си някакъв папистки свещеник, дошъл тук да развращава религията на кралицата? - пита той, а очите му са широко отворени от подозрение. "Или в града е дошла компания от играчи?
Дойдох от Мароко - обяснява уморено Николас. "Имам важна работа в Тайния съвет.
О, да - казва хазяинът, сякаш обичаят му не включва нищо друго освен преминаващи куриери в екзотични дрехи. "Значи отивате в Лондон?
"Такова е намерението ми. Чух, че там има чума.
"Така е, и тя е намалила търговията ни наполовина. Никога не съм виждал лондонския път толкова празен.
"Знаете ли дали Саутуърк е пощаден? Никълъс пита.
"Имам братовчед, който е превозвач. Миналия четвъртък взе едно стадо. Каза ми, че не е толкова лошо, колкото в града, но не е достатъчно здравословно, за да иска да остане повече от една нощ.
Случайно ли знаете в коя таверна е отседнал?
Мъжът поклаща глава.
"Тук ли е той, братовчед ти? Мога ли да говоря с него?
"Само ако искате да изчакате ден-два, господарю. Той е в Кентърбъри.
Никълъс довършва остатъка от храната си в отчаяно мълчание.
След като напуска града и пред него е пътят за Лондон, той спира само, за да зареди и да нагласи пистолета на Яксли, който се намира на колелото. Предстоят му още много мили, а някои от тях са през Блек Хийт. Не е стигнал дотук, казва си той, за да стане жертва на престъпници.
В градината на прекрасната си нова къща на Гилтспър Стрийт Рейнард Голт слуша, без да прекъсва, как момчето Калъм разказва всеки ден за живота си в таверната "Джакдау" на Банксайд. В гласа му се долавя завист, но и уморено разочарование.
"Тя не е имала никакви контакти със Сесил, доколкото виждам, господине. Нито пък можах да идентифицирам някой, който би могъл да дойде при нея от Къщата на Сесил".
И нищо не сте дочули?
"Когато ме видят наоколо, държат думите си накратко. Ако тя ви лъже, господине, нямам доказателства за това.
Голт обмисля това за известно време, изучавайки фините си ръкавици от детска кожа. След това казва: "Ако решим да претърсим мястото - или ако се окаже, че тя лъже - как бихме могли да влезем незабелязано?
"Не виждам как бихте могли, господине. Там винаги има някой. А и това е Банксайд, не забравяйте. През нощта държат прозорците и вратата на улицата заключени - срещу водолази. Не че някой би посмял, разбира се. Не и с нея.
"Това е кръчма, млади О'Нийл, а не крепост. Трябва да има начин.
Младежът Калъм размишлява известно време. После лицето му просветва като на лисица, попаднала на неохраняем кокошарник. "Там е мазето.
Голт поглежда нагоре. Продължавай.
"Няма да повярваш какво държи там: достатъчно сяра, за да се стопли адът за седмица, и повече отвари, отколкото са нужни, за да излекуваш или отровиш половината град. На тавана има вратичка към двора. Стената на двора не е толкова висока. Не и ако си здрав. Не и ако нямаш нищо против да бъдеш прокълнат.
45
Ден и половина след като напуска Дувър, Никълъс Шелби се качва на Лонг Саутуърк към южната порта на Лондонския мост, а изпотеният му кон блести на юлското слънце, сякаш е издялан от масивен мрамор. Минавайки покрай Tabard Inn, той чува как камбаната на "Свети Спасител" отмерва втория час на следобеда. Когато звънът ѝ заглъхва, той е поразен от непривичната тишина. Банксайд би трябвало да гъмжи от хора. Но днес двайсет и шестият квартал на града - свободата на Бридж Уорд Без - изглежда почти безлюден. Мисли си, че това е рязък контраст с последния път, когато тук е дошъл посетител от брега на Варвара. Тогава тълпи от банкери се бяха стекли, за да зяпат с широко отворени очи великолепието на делегацията на Мавъра и да се възхищават на пищните дрехи на лорд-кмета и търговците от Барбарийската компания, които бяха дошли на юг по моста, за да я посрещнат. Днес никой от малкото хора, с които се разминава, дори не забелязва изцапания с прах и умора ездач в джелаба от синьо сукно, с прибрания в колана пистолет на Яксли, който се е появил така внезапно сред тях - въпреки че Николас си мисли, че трябва да прилича на второстепенен герой в представление на "Тамбурлейн" на майстор Марлоу.