Момчето Оуен слиза първо на брега. Захващайки се за машата на лодката, той я придърпва към кея и закрепва въжето за дървена купчина, осеяна с потъващи речни треви. Следват Калъм и още двама чираци, които показват тренирана ловкост дори в тъмнината. Рейнард Голт е последен. Той придърпва полуплащеницата си около раменете и с една ръка върху дръжката на меча си нарежда на Калъм да поведе към уличките на Банксайд.
Звукът на призива за молитва от джамията "Кутубия" изважда Никълъс от дълбок и доволен сън. За миг сетивата му са объркани. След това тялото му се изпълва с горещата тръпка на спомена. Сънливо се оглежда наоколо. В ъгъла на стаята в свещника се мъдри свещ. Отвъд стъклените ромбове на единствения прозорец лунната светлина обагря къщите от другата страна на алеята с призрачно сив лак.
Тогава той осъзнава, че Бианка не е до него.
Покривката от нейната страна на леглото е отметната назад и разкрива не кехлибарената гладкост на спящото ѝ тяло, а смачкан чаршаф. И тогава, за негово недоумение, високият вик го преследва до пълно събуждане. Отнема му миг, за да осъзнае, че някъде в Джакдаун кучето Бъфъл вие.
Той изчаква да чуе звука от отключването на уличната врата, когато Бианка я пуска на алеята. Той не идва. Любопитен, Никълъс слиза от леглото ѝ, навлича вълнения си чорапогащник и излиза на площадката.
Изминава половината път по стълбите, преди да усети миризмата: сярна миризма, която се забива в ноздрите и кара очите му да текат. След това долавя стържещия в гърлото вкус на дим. Докато стигне до пода на чешмата, вижда призраци от него, които се носят на слабата лунна светлина. Завива в коридора, който води към салона, кухнята и вратата към мазето, което Бианка е отделила за аптекарския си магазин. Тук миризмата на сяра е по-силна. И тогава вижда пред себе си фигура - стройна фигура в нощница, която се подпира на вратата на мазето, сякаш за опора. Чува кашлица на жена: дълбоки, раздиращи белия дроб хрипове.
Бианка! - извиква той и тръгва към нея.
Тя се обръща, сякаш за да му махне назад, а лицето ѝ е изкривено от изпаренията.
"Мазето... гори...
Друга глътка от серния въздух я прекъсва. Докато Никълъс протяга ръка, за да я издърпа, той вижда как тялото ѝ се сгъва, докато се задушава. И когато тя се надига отново - с едната ръка на гърлото, а с другата все още стискайки бравата на вратата - тя се препъва напред, като повлича вратата след себе си.
Никълъс усеща, че по него тече хладен въздух. Черната врата на мазето изведнъж става яркожълта. Чува как от дълбините му се разнася дълбоко бучене, когато сноповете със сушени растения се запалват, последвани бързо от маслата и ликьорите, пастите от мазнини, изсушените кожи, всички запалими материали на аптекарското изкуство. Нощта става черна като ада, когато гъст облак дим се втурва нагоре по стълбището, носейки със себе си горещина, която задушава вика му за тревога почти преди да е излязъл от гърлото му.
Той се движи, без да мисли, животинска реакция, която се бунтува срещу жаждата за живот на тялото и го завладява. Пристъпва към дишащия въздух и се втурва напред в прохода. Преди още да осъзнае движението си, той се препъва назад, далеч от топлината, и повлича Бианка след себе си, дори когато тя потъва на пода.
Вкарва я в чешмата, сякаш влачи килим, и крещи между разкъсваща кашлица: "Огън!... огън!... бързай - ние сме разединени...
Докато Роуз, Нед, Тимъти и Фарзад се присъединят към него, коридорът вече е в пламъци, а пламъците опустошават древните дървени конструкции на Jackdaw в огнена кулминация. Въздухът в чешмата е разяждащ в гърлото. Бъфъл лае с високи, развълнувани крясъци в един ъгъл, докато Тимоти не я вдига и успокоява.
Никълъс коленичи до тялото на Бианка. Притиснал я до гърдите си, той прокарва пръсти през косата ѝ. Преди малко тя е миришела на розова вода. Сега има остър привкус на изгоряла слама. Очите ѝ са отворени и тя сякаш осъзнава опасността, стискайки здраво китката му, сякаш се страхува, че той отново ще я изостави.
Някой да донесе ключовете, иначе всички ще изгорим тук - вика Николас.
Тимъти, чиято задача е да заключва уличната врата през нощта срещу домоуправители, подава Бъфъл на Фарзад и спринтира по стълбите на чешмата към тавана. Връща се с халка от тежки железни ключове. В блясъка на разпространяващите се пламъци той бързо разпознава правилния и напредва към вратата. Тъкмо се кани да вмъкне ключа в ключалката, когато внезапно се измъква на една страна и поглежда през прозореца. Обръща се обратно, а на лицето му се изписва объркване.
"Има хора на алеята.
Разбира се, че има хора на алеята - изръмжава нетърпеливо Нед. "Таверната гори, ако не си забелязал. Да се надяваме, че са дошли да помогнат, а не да зяпат.