Обмислял е да опише пред колегията на лекарите процедурата, която е приложил, за да спаси живота на Бианка Мертън, но е решил да не го прави. Те най-вероятно ще го осъдят като касапин.
Мислейки за онази нощ - както често прави - той си спомня за измъчените лица на приятелите си, когато поставя върха на ножа върху извитото гърло на Бианка. Но дори Нед Монктън не се опита да се намеси, както се опасяваше. Бяха му се доверили, че ще постъпи правилно. И по този начин му бяха дали сили да се довери на себе си.
Зората се бе разляла зад тлеещите руини на "Джакдаун", преди да се увери дори наполовина, че смъртта е била ако не измамена, то поне отложена. Дотогава половината Банксайд се беше събрал, за да гледа с удивление разрушенията, а немалко от тях бяха пролели сълзи за Джакдау и забележителната жена, която го беше притежавала.
Нед я отнесе във викариата на "Сейнт Сейвиърс", където пастор Муди беше осигурил легло. И там Никълъс остана цели два дни, като се зае да почиства раната на Бианка с вода и мед, както бе наредил хирургът Уаду. За да облекчи болката от изгарянията в гърлото и да излекува пораженията, нанесени от дима, той я накара да пие редовно дестилация от корени на блатен аир, градински чай и канела, приготвена от един аптекар, на когото имаше доверие, на Бъкълсбъри Лейн близо до Чипсайд. Реши, че Робърт Сесил може да почака един-два дни. След като Конъл беше мъртъв - Сумаил ал-Седик също, доколкото знаеше - и Голт беше разкрит, конспирацията беше обезглавена.
Едва когато се увери, че Бианка е извън непосредствена опасност, Никълъс се качи на каруца до Сесил Хаус. Там той повери депешата си на същия секретар в черна рокля, който му беше посочил кабинета на Робърт Сесил в нощта, когато беше така грубо извикан от леглото си в жилището на госпожица Мъсъл.
Ако има нужда да говори с мен, ще ме намери в "Сейнт Сейвиър" - каза той. "Ако ме извика в Уиндзор, ще имам нужда от въоръжен ескорт.
След като се върна в Банксайд, той прекара следващите шест дни до леглото на Бианка. Ако пастор Муди някога е смятал, че присъствието му в стаята ѝ надхвърля задълженията му на неин лекар, той никога не е повдигал критично вежди, може би заради собствената си склонност да посещава определена къща близо до стълбите на Фалкон.
Нед, Роуз, Тимъти, Фарзад - дори Бъфъл - се бяха усамотили при госпожица Маузъл, която, ако някога й омръзнеше да симулира заради Нед, можеше да се утеши с една шепа дукати на Робърт Сесил.
Никълъс се върна в "Джакдаун" едва седмица след пожара. Това, което видя, разби сърцето му. Таверната, която беше стояла векове наред, сега беше само купчина почернели отломки, заобиколени от обгорелите останки на фронтоните на стените. Сградите от двете страни до голяма степен бяха пощадени благодарение на човешката верига от банкери, които цял ден се бяха трудили, за да донесат вода от реката.
Никълъс се зачуди как ли ще се отрази гледката на възстановяването на Бианка. Почти всичко, което притежаваше - всичко, за което се бе борила, откакто бе пристигнала от Падуа - бе изчезнало. Единствената светлина в мрака на загубата ѝ беше откриването на пътническото сандъче с книгите на баща ѝ и неговия петрички кръст, което беше оставила в магазина си на Дайс Лейн.
Но именно чумата го кара да реши да напусне Лондон. Към края на юли смъртните случаи от чума наближават хиляда на седмица. Кралицата нарежда на Тайния си съвет да изпрати до лорд-кмета строга нота, в която изразява своята загриженост. Научил за това от пастор Муди, който пък го бил чул от един виден съветник от Банксайд - макар че малко срамежливо казваше точно откъде - Никълъс реши да го приеме като знак, че късметът трябва да се натиска само дотам.
Затова бе наел коне за себе си и за Нед, както и каруца, в която да се возят Бианка, Роуз, Тимоти и Фарзад. Двете момчета се редуваха на поводите, докато Бъфъл лаеше при всяка нова и вълнуваща гледка и миризма по време на пътуването до Нонсуч.
Три дни след като Джон Лъмли ги прие, пристигна Робърт Сесил.
Той не дошъл сам. С него бяха десетина джентълмени в разкошно оперение - всички те, както предположи Никълъс, можеха да удостоверят благородния си произход без ни най-малка помощ от Руж Кроа Пурсуивант - и една жена на около шейсет години, чието високо, керемиденобяло чело се намираше под корона от гъсти рижави къдрици, които, по скромното мнение на Никълъс, вероятно не бяха нейни.