"Сигурен ли сте, че сте лекар, сиреч? Нямате академичен вид.
Учил съм в Кеймбридж, височество, при професор Лоркин - каза Никълъс, като се надигна от мястото, където беше коленичил в грижливо подстриганата трева на прекрасната италианска градина на Нонсуч.
Възелът от джентълмени, заобикалящи кралицата, го гледа със смесица от любопитство и каприз. Но всички те споделят онова изражение на превъзходство, което той си спомня от времето, когато е бил пенсионер в Кеймбридж.
Всички, с изключение на Робърт Сесил.
Господин Шелби е направил добра услуга на кралството, ваша милост - казва синът на лорд Бъргли. "Той наскоро се завърна от бреговете на Варвара, където имаше аудиенция при Негово Величество краля на маврите".
Колко интересно - отбелязва Елизабет с леко изкривяване на тясната си, решителна челюст. "Кажете ми, д-р Шелби, много див ли беше той?
"Нито най-малко, Ваше Височество. Смятам, че беше много внушителен джентълмен. Искаше да ви уверя в силата на приятелството между нашите две кралства.
Трайно и сигурно приятелство - казва Сесил и добавя онази част от репетирания отговор, която Николас е забравил да включи.
Ще изпратя за вас, сирра, за да ми разкажете по-подробно как маврите практикуват своята медицина - казва кралицата и му подава ръкавица, за да я целуне.
Никълъс с благоговение допира устни до инкрустираната с перли доскин, след което се отдръпва, докато Елизабет и кошерът ѝ от джентълмени величествено се отдалечават между топиарите и римските колони към банкетната зала, разположена на полегат хълм на запад от двореца.
Не се надявайте - казва Робърт Сесил, който е останал назад. "Тя отправя подобни покани към всеки млад мъж, чийто външен вид ѝ харесва. Възможно е никога да не ви повика.
Дали Никълъс си мисли, че чува нотка на недоволство в гласа на кривокракия Сесил? Намерихте ли вече Голт? - пита той.
"Той е в Лейнстър. Разправих се с моите хора в Бристол, че са го оставили да се качи незабелязано на кораб. Но сега той не ни интересува. Конспирацията приключи в момента, в който министър ал-Анури вкара ал-Седик в окови. Сесил сви устни от изненада. Баща ми, лорд Бъргли, е в лошо настроение, откакто му съобщих новината ви. Той не е свикнал да прави грешни преценки. Все пак предполагам, че тези маври не ценят постоянството така, както англичаните.
"Като стана дума за това, сър Робърт, в Барбара все още има англичани в робство. Трябва да се опитаме да уредим откупа.
"Ще помоля епископите да поискат дарения от енориашите си.
"Не може ли хазната да осигури?
Робърт Сесил се смее. "Господи, не! Това само би насърчило всеки мавърски корсар да плячкосва английските кораби. Англия е създадена от добрата Божия земя, Никълъс, а не от сребро.
Малкият частен параклис мирише на пчелен восък, който слугите на Нонсуч използват, за да полират ламперията и пейките. Слънчевата светлина се процежда през прозорците, прорязвайки ярко сенките и блестейки върху прашинките. Необичайно за параклис, отговарящ на изискванията на новата религия, в топлия въздух се усеща и дъх на тамян. Никълъс си спомня, че именно тук се е натъкнал на Джон Лъмли и съпругата му по време на техните ромски молитви, които му дават доказателствата, от които Сесил ще се нуждае, за да унищожи стария си противник. Никълъс е решил да не разкрива тези доказателства. Това е решение, за което той не съжалява нито веднъж през изминалите две години, а най-малко сега - защото Лъмли е предложил параклиса за утрешната церемония. Тя ще бъде протестантска служба. Щедростта на Лъмли не се простира до това да застраши живота на личния си католически свещеник - ако има такъв, което, разбира се, той категорично отрича.
Утре, инша Аллах, ще се венчая за Бианка Мертън - напомни си Никълъс, докато усещаше слънчевите лъчи по бузата си. Нед, Тимъти и Фарзад ще ми бъдат шафери. Роуз и Елис Кълън - сестрата на някогашния безименен Ралф - ще бъдат шаферки на Бианка. Най-после постъпих правилно. Станах лечител, а не болест.
Чува как вратата в гърба му се отваря тихо.
Сигурен ли си, че искаш да минеш през това? - чува Бианка да казва, а гласът ѝ вече е оцветен с постоянна дрезгавина. "Няма зестра, която да донеса. Всичко е изгоряло до основи. Всичко е изчезнало. Всичко.
Той се обръща към нея. Тя е облечена в една от кремавите брокатени рокли на лейди Лъмли, а набрашнен ленен реверанс закрива гърлото ѝ. Красотата ѝ отнема дъха от дробовете му.