Нека да видя - казва той, посочвайки руфата.
"Не ми харесва. Това е недостатък. Вече имам достатъчно такива.
"Аз съм твоят лекар. Трябва да видя.
Срамежливо посяга зад врата ѝ и развързва връзките, които държат рунтавото на мястото си.
Перфектно - казва той, наблюдавайки червената раничка с дължина на малък нокът в мъртвия център на гърлото ѝ, точно там, където хирургът Уаду би желал да бъде. Той се изчервява. Когато казвам "перфектно", имам предвид разреза, а не... е, гърлото също е перфектно - това е ясно...
"Сериозно говоря, Николас. Ще разбера, ако един лекар на прага на кралско назначение реши да не се жени за безпаричната бивша собственичка на таверна в Банксайд. Наистина ще го разбера.
"Робърт Сесил е подал молба до кралицата за компенсация. Таверната може да бъде възстановена. Празният аптекарски магазин може да бъде зареден.
Лицето ѝ пада. "Хайде сега - знаеш какви са те. Дават толкова лесни обещания. Може да минат години, преди да видя и един шилинг. Не мога да си платя наема на Dice Lane. Не мога да попълня запасите си. Нямам нищо.
"И все пак изглеждате като графиня.
"С рокля назаем.
Той се усмихва. "Това няма значение.
Тя хвърля очи към тавана с ламперия на параклиса. "О, милост, не ми казвай, че любовта е всичко. Не искам да те принуждавам да разчиташ на стипендията на Робърт Сесил, а аз не мога да живея от благотворителност.
Не, това наистина няма значение - казва той.
Посяга към анцуга си и изважда платнена торбичка. Това е кесията с прах, която капитан Яксли му е дал заедно с пистолета с колелце. Никълъс разтваря шнурчето и изважда предмет с големината на голям орех, покрит с тънък слой черен прах. Държейки го срещу слънчевата светлина, той духна върху него, като освободи фино сиво облаче. Незабавно искри от отразена слънчева светлина изпълват малкия параклис.
Бианка не може да намери думи. Тя си поема бавно шепнешком дъх от изумление.
"Това е... това е... красиво. Това е...
"Струва си поне за десетина нови джакдау - това е.
И той протяга пръстена, който султан ал-Мансур му е подарил, точно преди да изтрие стъпките на нечистия неверник от кралския си поглед.
Историческа бележка
Чумата от 1593 г. достига своята кулминация в края на лятото. До есента тя се оттегля, макар че се завръща за кратко през следващата пролет. На Деня на боксинга същата година театърът "Роуз" на Банксайд отново отваря врати.
По времето, когато Никълъс Шелби влиза в Бимаристан ал-Мансур, славните дни на ислямската средновековна медицина отшумяват. И все пак без трудовете на мюсюлманските лекари и превода на арабски език на текстовете на Гален и Хипократ напредъкът на медицината на Запад би бил неоценим.
Процедурата по трахеотомия, извършена от Николас и от хирурга Вадуд, е била разбираема за лекарите в Древен Египет. Първият успешен опит, за който е известно, че е извършен в Европа, е извършен в Италия около 40-те години на XV в. от Антонио Брасавола. Той е повторен по-малко от тридесет пъти през следващите три века. Операцията може би е спасила Джордж Вашингтон, който умира през 1799 г. - от бактериален епиглотис - заобиколен от трима хирурзи, единият от които е знаел за процедурата, но не е имал смелостта да я опита.
Католическият монах Пиер Дан, който извършва откупни мисии във Варвара, твърди, че през века след 1530 г. маврите са взели около един милион християнски роби. Сервантес, авторът на "Дон Кихот", е бил роб в Алжир в продължение на пет години. Англичаните, които продължават да разчитат на дипломация и църковни сбирки, за да освободят отвлечените, са толкова обезпокоени от мавританските корсари, колкото и всяка друга европейска държава с крайбрежие. През август 1625 г. при набег в залива Маунтс в Корнуол са пленени 60 мъже, жени и деца. Двадесет години по-късно 240 души са отвлечени при друго нападение на корнуолския бряг. По това време обаче поробването на десетки милиони африканци от европейците далеч надхвърля мащабите на мавританската търговия.
През 1598 г. Арнулт дьо Лисле се отказва от поста си на лекар на султан ал-Мансур, за да стане професор по арабски език в Колеж дьо Франс. Завръща се в Мароко през 1606 г. като посланик от двора на Анри IV.
Д-р Лопес, лекар на Елизабет I, не надживява дълго тази история. През октомври 1593 г. той е арестуван, обвинен в шпионаж в полза на Испания и - още по-лошо - в планиране да отрови своя кралски пациент. Почти седемдесетгодишен и невинен и по двете обвинения, той е обесен, нарисуван и разквартируван през лятото на следващата година.
Уставът на Барбаровото дружество изтича през 1597 г., като по това време то е включено в други лондонски компании. Кварталът Адуана в Маракеш - близо до днешния площад Ел-Фна - е закрит петнадесет години по-късно.