"Моят?
"Твоят човек. Това е още нещо, което чух за вас: че сте сгодени. Той прокарва ръка по стегнатото стърнище на скалпа си. Звукът, който се разнася, кара Бианка да си мисли за човек, който търка кърваво петно от навития чаршаф.
Единствените сгодени хора тук са Нед и Роуз - казва тя. "Това е тя, там, с тъмните пръстени, която сервира на мъжете ви бира".
Кога е сватбата? Моите хора обичат да виждат сватба - дава им усещане за истински дом, към който да се придържат.
"Вдругиден. Празникът ще се проведе тук, така че ако искате да се възползвате от предложението ми, бих ви помолил да не се държите така, както понякога са склонни да се държат моряците на брега. Не искам Роуз да прекара сватбената си нощ в къпане на кокалчетата на Нед".
Конъл прави още един преувеличен поклон. "Ще накарам момчетата си да се държат добре, госпожо Мертън. Самата кралица не би се притеснила от техните маниери.
"Тогава няма нищо против, капитан Конъл.
"А този ваш човек - той ли ще бъде там?
"Казах ви, че няма "мъж".
"Това не е точно това, което казахте. Запитвания, помните ли? Той трябва да е някакъв човек, за да залови такъв като вас.
"Не ме е хванал, капитан Конъл; не съм заек.
"Тогава може би е лисица? Той я поглежда с гладна преценка. Тя се опитва да не потръпне.
"Моля, дръжте се прилично, капитан Конъл. В противен случай Цирцея ще трябва да се замисли дали да не използва отново магията си. Каква ще бъде тя? Мисля, че превръщането ти в дива свиня би било подходящо.
Шегата ѝ сякаш го зарадва. "Да, виждам се като глиган, госпожо Бианка - упорит и непредсказуем". Той прави два бивни от показалеца си и ги изпъва от брадичката си.
Честно казано, мислех по-скоро за обезкосмяване, осоляване и окачване за ядене, след като всичкото качествено говеждо е изчезнало.
След наложената забрана за публични забавления уличките на Банксайд са необичайно тихи. Уличните фокусници са се оттеглили в кръчмите, където се опитват да се залъгват един друг на топло, отчасти за да поддържат уменията си, отчасти за да облекчат скуката. В кръговете за примамване на мечки мечкарят наблюдава стария Сакърсън, който се взира през решетките на клетката си, и се чуди дали се радва на почивката, макар че в духа на християнското състрадание Сакърсън, който е в залеза на живота си, вече се примамва само по специални поводи. А сватбата не е един от тях.
Тя трябва да бъде великденска сватба. След нощта на дъжд, в която земята се поддава на обувките като влажен хоросан, понеделник носи сватбен подарък - ясно небе.
Нед Монктън - и Никълъс, назначеният от него младоженец - пристигат в "Джакдау" под съпровода на музикантите от затворения театър "Роза". С шумна, но радостна проява те претърсват кръчмата в търсене на булката, за да я отведат от бившето ѝ имение. Тя и нейните прислужници, сред които Бианка е матрона, се съпротивляват достатъчно дълго, за да задоволят условностите, и изпълват Jackdaw с радостни писъци, докато бягат от една стая в друга.
Процесията тръгва точно в десет часа под звуците на весело биещата камбана на църквата "Свети Спасител". Булката и младоженецът водят по пътя. Нед, който е най-едрият от присъстващите, прилича на Хамелинския смок, водещ стадо щастливи деца. Никълъс му е купил красив вълнен жартиер. Това е първата нова дреха, която Нед е носил, и той се носи така гордо, сякаш е от чисто злато. Минавайки покрай затвора "Клинк", той маха царствено на старите си приятели, временно затворени там заради безредици, които крещят насърчително от малките прозорци. Никълъс се усмихва заместнически. В края на краищата Нед не беше толкова отдавна, когато прекарваше дните си като санитар в болницата за бедни "Сейнт Томас", почти погребан сред наскоро починалите. Той може да претендира, че е единственият обитател на криптата, който някога е възкръснал от мъртвите. В този момент със сигурност изглежда като човек, на когото е предложен втори шанс за живот.
Бианка е измислила почти нова риза за Роуз, сглобена от останали парчета от един шивач в Бермондси, който е дарил фартинга в разплащане на шифъра си в "Джакдау". Булката е същинска картина на буколически ангел, черните ѝ пръстени са обсипани с венци, а по широките ѝ бузи цъфти задоволство.
Тъй като бащата на булката отдавна се е преселил на по-благоприятно място, Бианка е осигурила на младоженеца зестра: пълна бъчва с най-добрата адска котка на Jackdaw. В замяна на това бащата на младоженеца е осигурил за пиршеството пухкави капути, пресни от магазина му на Скроуп алея.
В църквата "Сейнт Сейвиърс" младоженците дават своите обети. Нед се препъва в думите и става тревожно червен. В смущението си той бърка в жартиера си, сякаш го мъчат въшки. Но Никълъс го е прегледал в подготовката си за последващите му усилия и може да гарантира, че няма въшки.