Харесва ѝ как той избягва опитите ѝ да го каталогизира. Един по-предсказуем мъж би се оженил бързо след смъртта на съпругата си и би се опитал да навакса изгубеното време в практическата дейност по отглеждане на синове. Един по-малко съмнителен човек никога не би се обвинил, че я е загубил. Той изглежда такъв, какъвто е, с прошарена коса и силни крака, като фермерско момче. И все пак тя подозира, че ако му се отдаде възможност, би могъл да даде шанс на падуански доктор по философия. Нищо чудно, че аристократичните студенти в Кеймбридж го наричат селски клошар, а колежът на лекарите го смята за еретик. Подобно противоречие не би могло да бъде скучно между чаршафите, нали?
И в известен смисъл тя вече е лежала с него, във всичко, освен в плътското удоволствие от това. Тя познава тялото му по-добре, отколкото той самият го познава. Тя си спомня онази октомврийска зора, когато го бяха намерили да лежи в речната кал - една трета замръзнал, една трета удавен, една трета крепящ се на живота, защото не можеше да се сети за нищо по-добро. С помощта на преминаващи непознати тя и Тимоти го бяха пренесли до Джакдаун. Там го бе съблякла от измръзналите му дрехи, положила го бе пред огъня, измила бе водната кал от тялото му, пренесла го бе на тавана, когато се бе размразил малко, и след това бе прекарала три седмици, грижейки се за него в делириума му, докато се чудеше кой, по дяволите, е той и какво го е подтикнало да се хвърли в реката - акт, който според католическата ѝ вяра е толкова греховен, че самият Бог едва ли ще намери състрадание да му го прости.
Да, Никълъс Шелби й е по-малко непознат, отколкото самият той може да си представи.
Преди да осъзнае, Бианка накланя глава и му предлага устата си за целувка. Тя усеща как тялото му се премества в очакване, чака устните му да срещнат нейните.
И тогава тя усеща движение в края на погледа си. Чува тих глас, който вика: "Госпожо, госпожо...
Тимъти стои на ръба на кабината, суети се, а лицето му гори от смущение. Младият Тимоти, вече почти мъж. Тимъти, който изтръгва толкова сладки мелодии от лютнята си. И който - точно в този момент - е предвестник на лоши новини, ако тя някога е виждала такива.
Простете ми, госпожо - казва той, поглеждайки към Бианка и Николас и скръствайки ръце, погълнат от нещастие, че е развалил момента. "Това е Фарзад. Търсих го навсякъде. Той е изчезнал!
5
Никълъс стои на алеята, а студеният нощен въздух щипе лицето му. "Фарзад вероятно е отишъл до реката, за да се успокои. Работил е много днес. Скоро ще се върне.
"А дали е взел и вещите си - втората си риза и ножа си - за малко спокойствие край реката? Пита Бианка. Загрижеността ѝ за Фарзад я прави раздразнителна.
Претърсили са Джакдау от мазето до тавана, всяко кътче. Единственото помещение, в което не са влезли, е старата стая на Бианка. Когато един от хората на Конъл - с подигравателно изражение на лицето - предложи това, Бианка го накара да замълчи с един поглед. В тази нощ, ако не в друга, Нед и Роуз ще имат право на лично пространство.
Катал Конъл излиза несигурно от входа на "Джакдау". Напоен е, това е - казва той, усмихвайки се като глава на предател на стълб. "Само младо момче - не може да си държи бирата. Ще повърне някъде в някоя канавка.
Религията му не позволява да пие - отсича Бианка, като оглежда Конъл нагоре-надолу. "За разлика от някои, които мога да изброя.
"Какво изобщо прави мохамеданин в таверна в Банксайд? Конъл пита, като обръща лицето си към студения нощен въздух, сякаш той може да успокои изпитите му бузи.
"Беше спасен от барбарските роби от английски кораб. Край бреговете на Етиопия - обяснява Бианка и поглежда нагоре-надолу по алеята, сякаш очаква да види Фарзад да се прибира с ярката си усмивка, която озарява тъмната нощ. "Един ден те дойдоха с него в Джакдау. Беше се простудил - английското време не му допада.