Предполагайки, че аудиторията е приключила, Голт се покланя с широка ръка. Но Сесил още не е приключила с него.
"Дружеството на търговците на хранителни стоки лицензира аптекарите в нашия град, нали?
"Наистина е така, сър Робърт. И ние сме по-добри заради това. Търговията не процъфтява, ако се позволява на шарлатани да обезценяват стоката.
"И ако ви обърна внимание на аптекар, който според мен е такъв шарлатанин, вие ще упражните влиянието си върху гилдията, за да го закриете?
"Без съмнение, сър Робърт. Трябва само да ми кажете името му.
"Всъщност това е тя.
"Жена? Не знаех, че лицензираме жени.
"Тя спечели одобрението си единствено благодарение на влиянието на лорд Лъмли. Той финансира катедрата по анатомия в колежа на лекарите. Действал е от името на един млад лекар, който е искал да я повиши. Услуга. Тогава не възразих. Може би трябваше да го направя.
"Лицензирана аптекарка! Какво следва - лекари във фартингали? Голт махна с ръка, сякаш искаше да изчисти муха. "Ще направя така, че да я лиша от права незабавно, сър Робърт.
Робърт Сесил слага ръка на ръката на Голт. "Всичко е навреме. Не е необходимо да се бърза. Все още не.
Водното слънце се намира точно над големите къщи по Странд и облива близкия Lincoln's Inn в болнава светлина. Вижте това - казва сър Робърт разсеяно. "Адвокатите получават светлина преди Сесил. Как, по дяволите, баща ми е позволил това да се случи?
Целувката е довела до славна близост, точно както Никълъс винаги е знаел, че ще стане. Двамата лежат заедно голи, обгърнати от блажена топлина. Бианка целува лицето му, шепне му ласкави думи. Той усеща влажността на езика ѝ, който изследва врата му. Защо ми отне толкова време - доволно изрича той. Защо се борих толкова решително срещу него? И тогава тя го пощипва по ушната мида. Малка хапка с остри зъби.
Седнал с гръм и трясък, главата му се сблъсква с нещо твърдо, което го събужда грубо. Тогава Бъфъл започва нова радостна атака срещу ухото му. Никълъс се стъписва, избутва кучето настрани и изпълзява изпод масата, където е прекарал твърде малкото часове сън.
Чешмата е празна, с изключение на Тимоти, който спи на палето си до огнището. Бианка, предполага той, все още спи в единствената свободна стая за спане. Предполага се, че Нед и Роуз все още са дълбоко потънали в топлата забрава на любовта. Изкачвайки се трудно на крака, Никълъс отива до вратата и пуска Бъфъл да излезе на алеята.
В мъртвата светлина на ранното утро къщите отсреща се оглеждат в него като потънали лица. Момче с твърде голямо за него палто от широк плат кара чифт юници към срутището на Mutton Lane. Ако знаеха какво ги очаква, мисли си Никълъс, юниците можеха просто да се обърнат и да го стъпчат. Но те вървят безропотно към съдбата си, принудени единствено от едно малко момче с още по-малка пръчка. Дали Фарзад се е поддал на такава проста измама - чуди се той с неудобство.
Когато търсенето е прекратено - в малките часове - теориите вече са започнали да цъфтят. Фарзад беше избягал, защото се страхуваше, че чумата скоро ще достигне Саутварк. Фарзад е пренощувал под жив плет или в някоя врата, след като е загърбил религиозните си възражения и е пил по време на празненствата. Почти осемнадесетгодишният Фарзад, който се отличаваше с лъскава черна коса и тъмен тен, най-сетне беше загубил невинността си с някоя красива духачка от Банксайд и хъркаше доволно в щедрата ѝ прегръдка.
Имаше и по-мрачни теории, онези, които никой не искаше да изкаже: че е излязъл от задуха на чешмата на "Джакдау", за да подиша чист въздух, и е станал жертва на особено яростно подстригване, или че докато се е отпуснал за момент по уличките, се е скарал фатално с някой, който е гледал на маврите със същото презрение, както на папите.
Никълъс се протяга, за да облекчи болките в ставите си, и изчаква Бъфъл да приключи сутрешния си патрул. Роуз се страхува, че кучето ще бъде взето за бой, и не ѝ харесва да е на алеята без надзор. Мързеливите му очи я следват и така той проявява по-дълбок интерес към сцената, отколкото иначе би могъл.
Около входа на кръчмата в калта са останали следи от ботуши от нощното претърсване. Те се разпростират като линиите на пътуването, начертани върху глобуса на Робърт Сесил. Само на няколко крачки от вратата една следа завива рязко надясно и се връща към стената на кръчмата. Тя е наложена на няколко места, което подсказва, че е направена преди началото на търсенето. Николас я разглежда за момент, докато Бъфъл лае неефективно по отдалечаващите се крави. Чуди се дали следите са на Фарзад.