Забелязах ги, когато оглеждах тялото - казва Никълъс и се присъединява към нея. Може би са изгаряли нещо пред очите му - измъчвали са го по някакъв начин.
Неусетно той започва да обработва оцелелите фрагменти, като ги освобождава от кръвта и пепелта. Отнема му известно време, но накрая ги вдига за проверка; те са загубили малко, освен някои овъглени краища.
Върху един от тях той вижда написани думите ROUGE CROIX. На другата има само шест букви - S-U-I-V-A-N - сгушени безсмислено между овъглените ръбове.
"Rouge Croix - червен кръст", казва той на никого конкретно. "Защо Соломон Мандел би имал писмо, написано на френски?
"Той е бил търговец. Търгувал е - казва Бианка, сякаш е най-тъпият селски клошар, който може да си представите, - с други държави.
Разбира се - отвръща Никълъс, като върти очи в знак на самоунижение. "Така че SUIVAN може да бъде suivant - следващ. Последовател на Червения кръст?
Не съм сигурна, че това се превежда - казва Бианка. "Но ако е така, последовател на червения кръст би бил английски кръстоносец, нали?
"Това може да обясни защо са оставили Библията на мястото ѝ, недокосната. Може би са разбрали, че в сърцето си Соломон Мандел всъщност изобщо не е приел религията на кралицата.
"Тогава защо би имал Библия до леглото си?
"Не знам. Може би за показ. Той е използвал тази стая както за работа, така и за почивка.
"И така, те са го измъчвали за това, което са смятали за ерес, и след това са го убили? Бианка изказва предположение. Тя прикрива очите си и поклаща глава. Когато пуска ръцете си и заговаря отново, гласът ѝ се пречупва под тежестта на това въображаемо безсърдечие. Ако са били толкова оскърбени, можеха да го изобличат в енорията. Нека законът се справи с него. Не беше нужно да го убиват!
"Но не съм убедена, че са го убили именно заради това.
"Тогава защо?
'Може би са се опитали да го накарат да им каже нещо. И независимо дали са успели или не, не са искали да е жив, за да установят кой е задавал въпроса.
С нежно благоговение Николас поставя фрагментите обратно на леглото, сякаш полага цветя на гроба. С наведена глава той казва: "Ще съобщя за тях на констебъл Уилдърс и на съдебния лекар. Те ще могат да си помислят какво биха могли да означават.
А какво става с менората? - пита Бианка.
"Ще я държа при себе си, докато се сетя какво да правя с нея. Може би ще я оставя анонимно в Къщата на новопокръстените на Чанкъри Лейн. Там живеят повечето от другите евреи в града. Те могат да решат какво да правят с него. Той поклаща безрадостно глава. "Знаеш моето мнение, Бианка. Не ме интересува как се моли един мъж - или една жена. Или дори ако изобщо не се молят.
Тя се усмихва, а в кехлибарените ѝ очи прозира нежно наставление. "Което, скъпи ми Николас, те прави по-голям еретик от всеки от нас".
7
"Шелби? Името ми е познато, но не мога да го определя правилно.
Уилям Данби е коронер на кралицата. Единствената причина, поради която той е тук, на Банксайд, е, че убийството на самотния Соломон Мандел се е случило в рамките на границата, произволно определен радиус от дванадесет мили около личността на монарха.
Това е денят след посещението на Никълъс и Бианка в жилището на Мандел и Данби е прекосил реката, за да започне разследване. Той е донесъл със себе си малко от елегантността на съда. Облечен е в тънък двуреден панталон в цвят бордо, има жартиери на маркучите си и бутилковозелена полушуба с кожена обшивка на раменете. На бедрото си има дори меч. Но при цялото си изящно облекло Данби не изглежда като добър човек. Сивата му коса виси на тънки гънки над спретнатата му дреха и има дрезгава кашлица, която сякаш се е настанила някъде много дълбоко в него. Никълъс се чуди дали ще преживее разследването, за което е дошъл в Банксайд.
Шелби - казва той отново, очевидно не по-мъдър от повторението.
Дойдох при вас във връзка с едно момче, извадено от водата по стълбите на Уайлдгус през август 1590 г. - казва Никълъс тихо.
Намират се в салона на къщата на констебъл Уилдърс на улица "Сейнт Олав", на няколко преки от гостилницата при знака на ореховото дърво и достатъчно далеч от реката, за да не ги притеснява миризмата на приливната кал. В присъствието на коронера на кралицата Уилдърс е загубил голяма част от официалната си надутост. Изградил си е навика да потупва почтително дясната си ръка по бедрото, когато Данби завърши изречението си.
Наистина ли? - казва Данби и подава наметалото си на Уилдърс, сякаш констабълът е негов слуга.