В малките часове на смъртоносно тихата априлска утрин на две мили надолу по реката от Уестминстър трима мъже слизат безшумно от частна вишка. Облечени в тежки габардини, те се отправят на изток от речните стълби на Mutton Lane. Насочват се към Лонг Саутварк, водени през пустите улички от въртящите се пламъци на една факла. Банксайд е безлюден. Необичайно студената нощ е твърде сурова дори за крадци и водолази. Гредите на къщите, разположени плътно до тях, се подават от мъглата като ребрата на разбита в прибоя флотилия галери.
На портала в южния край на Лондонския мост те се натъкват на нощната стража, която топли уморените си кости около мангал, който гори като предупредителен фар за нашествие. Тримата мъже спират, но само за да потвърдят адреса, който са получили. В лицата им има тренирана твърдост, която подсказва, че под наметалата им може да се крие стомана. Часовникът ги пропуска без въпроси. Те познават правителствените мъже, когато ги видят. Арестите винаги се извършват най-добре в такива моменти, когато обектът е твърде заспал, за да се бори.
Навлизат в една уличка близо до табелата на гостилницата "Табард" и тримата мъже отброяват къщите, докато стигнат до скромен двуетажен имот с решетки и мазилка, близо до редица дървета, които маркират западната граница на болницата за бедни "Сейнт Томас". Водачът им не показва никакво задоволство, че са стигнали до целта след толкова неудобно пътуване, и започва да удря силно по входната врата, сякаш дъските и пантите ѝ са лично отговорни за нощните неудобства.
Никълъс Шелби се събужда с изненада. Той усеща ритмичните удари през дъските на пода, през рамката на леглото си, през сламата в матрака, дори в костите си. Това са ударите, които констабалите използват при арестуването на предатели - или при извикването на лекарите от топлите им легла, за да им съобщят, че чумата най-накрая е преминала реката в Саутуърк.
Той очакваше подобно обаждане, откакто миналата година се появиха първите случаи на новата зараза. Досега епидемията се е ограничавала до по-бедните улички от другата страна на Лондонския мост. Но това не попречи на съдилищата на канцелариите, отделенията, ливреите и исканията да се отправят към Хертфорд, за да разглеждат делата си в по-здравословна обстановка. Засега свободата на Саутуърк е избегната. В таверните на Банксайд не един и двама са правили връзка между намаляването на броя на адвокатите и липсата на чума на юг от реката, където се намират развратните къщи.
Но Саутварк не е избягал напълно. Кметът на града е наредил да се затворят игралните зали и мечи ями. В резултат на това на южния бряг на Темза се е настанила нежелана летаргия. Гмуркачите и ловците на коняци изгубиха наведнъж половината от търговията си. В гюмовете има проститутки, които от Свещника насам са имали компания само за себе си, а по-любезните църковни настоятели са престанали да ги питат за професията им, когато преценяват нуждата от благотворителност. Циниците казват, че има само два вида обществени места, които властите не смеят да затворят, защото се страхуват от бунт: църквите и кръчмите. Всичко това изглежда като мрачна прелюдия към това, което иначе би било време на радост и веселие - предстояща сватба.
Вече напълно буден, той отваря очи в полумрака на наетата стая. Върху сандъка с дрехите една-единствена свещ стои близо до улуците, прихлупена и дебела като буца жълта глина, хвърлена на грънчарско колело. Тя изпълва стаята с димяща миризма на овча мазнина. Влагата по вътрешната страна на прозореца и липсата на нещо друго освен водниста чернота отвъд него му подсказват, че до изгрева трябва да останат още няколко часа. Това е онова опустошено време на нощта, когато е по-добре да не се събуждаш, когато мислите се отприщват, когато духовете ходят и старите хора умират.
"Дяволът да вземе теб и твоето безбожно чукане!
Гласът на домакинята му, госпожица Муцуна, прониква през дъските на пода и е достатъчно язвителен, за да свали варта от стената. Никълъс чува хриптящо хъркане на възмущение, последвано от: "Надявам се, че това не е един от вашите пациенти, д-р Шелби! Ако е, ще ви бъда задължен, ако ги помолите да се разболеят в по-божествен час.
Никълъс знае, че ще отнеме известно време на домакинята му да стигне до входната врата. Тя е жена, която не е създадена за бързина. Навличайки си маркуча и ризата, той се чуди дали ще успее да я изпревари. Когато излиза на стълбищната площадка, той вижда трептенето на маслената лампа, която се движи тежко в тъмнината, и отново чува гласа ѝ, изпълнен с наранено благоприличие: "Анон! Анон! Очакваш ли да отворя вратата само в моята смяна? Какво място мислиш, че държа - развратна къща?