На алеята Сейнт Олав Данби взема юздите на коня си от един слуга и се настанява удобно в седлото, като стяга ръкавиците си в подготовка за пътуването обратно през моста. Конят му се полюшва под него, а копитата му тракат по калдъръма.
Фарзад Гул не е убил Соломон Мандел - казва Николас, като се опитва да запази спокойствие. "Бих заложил живота си на това.
Данби се усмихва фалшиво и любезно на Никълъс. "Ще оставим това на следствието да го установи. Предполагам, че ще пожелаете да бъдете включен сред съдебните заседатели.
Никълъс попита тихо: "Знаете ли, че той има име, господин коронер?
Данби погледна надолу, а на слепоочието му се появи бръчка. "Име? Не ви разбирам, сър. Кой е имал име? Мавърът?
"Онова осакатено скитническо момче, за което ви разказах - тялото, което изпратихте на сър Фулк Вейзи за лекцията му по анатомия".
"О, той. Той нямаше име, д-р Шелби. Спомням си какво написах в доклада си: неизвестен, освен за Бога.
"Името му беше Ралф Кълън.
Данби го гледа озадачено.
Той има сестра, Елис - продължава Никълъс. "Месеци наред тя не можеше да се насили да говори заради това, което ги беше сполетяло. Но тя е жива. Намерих я. Сега тя е член на домакинството на лорд Лъмли в двореца Нонсуч. Помислих, че може да ви е интересно да знаете.
"Всичко това е много интересно, д-р Шелби. Но не съм сигурен какви указания трябва да взема от това.
Никакви - отвръща Никълъс отчаяно, изненадан от това, че гърлото му изведнъж се е свило и очите му са започнали да се присвиват. "Знам, че той не е представлявал интерес за никого, а най-малко за коронера на кралицата. Но исках да чуеш името му - макар и само веднъж.
Данби обръща главата на коня си към моста. "Скитникът си е скитник, каквото и да е името му". Той затяга юздите. Спомням си, че Баронсдейл от колежа на лекарите ми каза, че някога сте бил добър лекар, д-р Шелби. Но каза, че никога не можете да оставите миналото да спи спокойно. Онази ваша жена, която почина, и това скитническо дете, което изглежда не можете да забравите: оставете ги. Това е моят съвет. Онова, което Бог е определил за нас в своя план, не можем да поставяме под въпрос.
Дали Данби смята, че това включва и убийството на един невинен стар евреин? Никълъс се чуди. Ако се вслушам в съвета ви, господин коронер - казва той толкова спокойно, колкото може да се справи, - ще направите ли малка услуга?
"Ако мога.
"Когато си отдъхнете от тежкия труд в службата си, може би ще можете да промените доклада си за смъртта на Ралф Кълън. Запишете името му. Тогава той вече няма да е "неизвестен, освен за Бога" - нали?
Как Данби би могъл да мисли, че Фарзад е убиец? Бианка пита, разкопчавайки ботушите си и извивайки краката си.
Двамата с Никълъс са се върнали в "Джакдаун" след поредното безплодно търсене, този път покрай брега на реката чак до Гравъл Лейн, почти до Ламбетските блата. Изгубиха бройката на хората, които бяха спрели. Виждали ли сте го? Той е момче с маслинова кожа, заплетена черна коса и изцапани с подправки пръсти: мавър, но за сметка на това почетен банкер... Фарзад, персийското момче, което може да прокълне папата с повече изобретателност, отколкото всички епископи на Англия, взети заедно...
"Фарзад бягаше. Следователно Фарзад трябва да е виновен - отвърна Никълъс. "Данби предпочита разследванията му да приключат бързо, за да може да се върне в удобния Уайтхол".
Нед Монктън и Роуз седят на съседната маса. Роуз прави равносметка на разходите. Нед умее да пише името си, макар и никога по един и същи начин два пъти, и наблюдава булката си с нескрито възхищение. Наоколо няма никой, когото Данби би могъл да вкара в журито и който да подкрепи това обвинение - извиква той.
Не вярвай, Нед - отговаря Никълъс. "Със сигурност някъде ще се намери някой старейшина или магистрат, който е готов да се съгласи с всяка глупост, която кралският коронер изприказва. Ако намерят Фарзад преди нас, ще го държат окован в затвора до следващото заседание на съда. Може дори да изтръгнат от него фалшиво признание.
Роуз ядосано поклаща глава, а черните ѝ къдрици се разпиляват по бузите ѝ. Фарзад не би оцелял повече от седмица във влажна, заразена с плъхове килия - протестира тя. "Той може да се простуди и в слънчев ден.
Това, което не разбирам, е защо някой изобщо би убил нежна душа като Соломон Мандел - казва Бианка. "И то по такъв жесток начин.
"Защото е бил евреин - според Данби. Някой фанатик решил да го държи лично отговорен за смъртта на нашия Спасител на кръста.
Кехлибарените очи на Бианка пламтят със смесица от гняв и тъга. "В Падуа градът всяка година организираше конни надбягвания. Галантите яздеха най-добрите си жребци, но управниците караха евреите да се състезават на магарета, за да може тълпата да им се смее. Когато баща ми ми разказа за това, аз се разплаках от унижението им".