Но когато стига до източника на шумоленето, открива, че констебъл Уилдърс е събрал журито сред по-мъдрите енорийски знатни личности. Двама от тях дори са покровители на "Джакдау". Може би има надежда за Фарзад, където и да се намира той.
Единственият външен човек е писарят, който кралският коронер е изпратил, за да го представлява и да запише процеса. Никълъс се чуди дали отсъствието на Данби означава, че Соломон Мандел е обречен на същата официална анонимност като малкия Ралф Кълън.
Служителят е мухлясал дребосък, чийто нос трепери от студения въздух. Той притиска кутията си за писане към гърдите си, сякаш очаква някой измамник от Саутварк да я открадне в момента, в който погледне другаде.
Поставена е маса с пейка от двете страни. Никълъс заема мястото си при останалите. Никой не е склонен да свали наметалото или габардина му. В глезените им се блъска злокобно течение, проникнало през местата, където хората на Мери Тюдор са били пестеливи с хоросана, когато са зазиждали прозорците на сакристията.
Сега, когато всички присъстваме, предлагам да започнем - каза констебъл Уилдърс. Той затваря очи, събира ръцете си в молитва и цитира няколко думи от Евангелието на свети Яков: "Ако някой от нас тук се нуждае от мъдрост, нека отвори сърцето си за Всемогъщия Бог и Той ще ни я даде".
След амнистията Николас чува промълвеното: "Надявам се, че това няма да отнеме много време. В "Грифон" има прекрасен огън.
Уилдърс кани Никълъс да прочете доклада си за видяното в къщата на Соломон Мандел. Той описва накратко как е успял да проследи следите от кръв; как е намерил вратата незаключена и разрушенията отвъд нея. След това разказва за начина, по който евреинът е умрял: привързан към леглото, гол, рана под лявото коляно - кръвта от която обяснява следите по стената на Джакдау и последвалата следа - и следи по гърдите на жертвата от значително изтръгване.
"Отдръпване, д-р Шелби? Можете ли да обясните какво имате предвид?" - пита един от съдебните заседатели, чистач от пристанището в Уинчестър на име Фронтуел. "Ние не сме медици тук.
"Простете, господин Фронтуел. Не исках да бъда неясен. От гърдите му бяха изрязани ивици плът. "Нарязани" би било по-добра дума или "издълбани". Няколко от тях.
Искате да кажете, че е бил изпържен? - попита друг съдебен заседател, а лицето му изведнъж придоби още по-студен оттенък от това на останалите около тази вече хладна маса.
"Ако предпочитате да е така, да. Върху площ, голяма колкото ръката ми.
Оголен като мъченика Свети Вартоломей - пита друг съдебен заседател. "Докато е жив?
"Да.
Това е чудовищно - прошепва Фронтуел, оглеждайки свода на тавана, сякаш се надява да открие късче божия милост, скрито някъде сред пукнатините.
По моя преценка Мандел е умрял или от мъките, които е изпитал, или от пролятата по този начин кръв - казва Никълъс. "Вероятно първото. Не забравяй, че Соломон Мандел не беше млад човек.
"Но кой би му направил такова нещо? Фронтуел попита. "И с каква цел?
Чух, че младият Мавър от "Джакдаун" е изчезнал - казва един съдебен заседател, когото Никълъс не разпознава. "Един невинен човек няма причина да бяга, нали?
Никълъс веднага започва твърда защита на Фарзад. Той разказва за двата фрагмента от пергамент, които предполагат, че християнски фанатици може да са отговорни за смъртта на Мандел под знамето на червения кръст. Но той постига само частичен успех. Макар че журито не обвинява Фарзад в престъплението, то нарежда на секретаря да отнесе въпроса до мировия съдия на кралицата, за да може да се извърши подходящо издирване и Фарзад да бъде поканен да обясни внезапното си изчезване - при необходимост под строг разпит. Николас единствен гласува против.
Но това не означава, че той смята, че убийството на Соломон Мандел и изчезването на Фарзад не са свързани. Това далеч не е така. Най-големият му страх - който не споделя с останалите членове на журито - е, че те са неразривно свързани. И че някъде, може би не много далеч, едно персийско момче чака с ужас първия разрез на същото острие, което е разкъсало Соломон Мандел.
Чака под червен кръст.
На връщане към жилището си Никълъс се спира в църквата "Свети Спасител". Тя е празна, с изключение на възрастен църковен служител, който преследва гълъб, долетял вътре и сега зает да сере по пейките. Мъжът отразява развълнуваното пляскане на птицата, докато я гони из наоса. Никълъс решава, че това е католически гълъб, изпратен от испанския крал, за да замърси протестантска църква. С какво друго може да се обяснят ясно изразените нехристиянски проклятия на надзирателя с пурпурно лице?