Поздрави на моя достоен и доверен приятел Никълъс Шелби...
Странно приятен начин, мисли си той, докато чете, да се започне едно писмо за уволнение. И тогава очите му се разширяват от изненада, дори когато една дъждовна капка се търкулва по слепоочието му и по върха на носа му.
"Ти всъщност няма да присъстваш, нали? Бианка пита половин час по-късно, когато Никълъс седи пред кофичка с пай в "Джакдау". "Той не те вика от приятелство. Със сигурност има друг мотив.
"Той не ме вика. Той ме кани. Никой не отказва покана да вечеря с Робърт Сесил. Няма да обидя един от най-могъщите мъже в кралството, още повече че той ми плаща стипендия, за да придружавам сина му.
"Какъв е смисълът? Не искам да бъда груб, но вероятно ще седнете в самия край на най-дългата маса в Лондон. Той дори няма да погледне в твоята посока.
"Благодаря, че ми напомнихте за мястото ми.
"Не исках да кажа това.
"Има членове на Колегията на лекарите, които биха помислили да отровят собствените си майки, за да получат покана за масата на Робърт Сесил. Освен това там ще бъде и лекарят на кралицата, д-р Лопес. Това е идеалната възможност да го попитам за Соломон Мандел.
Никълъс, ти не си от тези, които могат да намерят добро общуване в такава компания.
Ревнуваш? - пита той с повдигане на една вежда.
Усмивката на Бианка е изпълнена с презрение. "Да вечеряш със змия? Никога. Тя го потупва по китката. "Но се надявам, че знаеш къде да намериш надежден дегустатор на храна в кратък срок".
Това е първото спречкване на Монктонови като мъж и жена. Всъщност това не е никаква разправия, а по-скоро изблик на раздразнение в края на дългия ден в "Джакдау". И тя приключва почти преди да е започнала.
Никълъс и Бианка са си тръгнали - всеки в собствената си самота - а Роуз току-що е приключила с проверката на продадените за деня продукти: единадесет пастички с коняк, седем чинии с риба, две вани със стриди, дванадесет порции шпроти и двадесет купички потап.
Двадесет.
Трябва да останат четири порции. Роуз знае това, защото сама е приготвила яхнията на разсъмване и от опит знае, че тенджерата съдържа двадесет и четири порции. Не двадесет.
Това несъответствие е важно. В условията на застой в бизнеса за "Джакдаун" е достатъчно трудно да излезе на печалба и без да раздава храна. А Роуз е обещала на Бианка, че ще бъде старателна в стопанисването.
Отивайки да търси съпруга си, тя намира Нед в мазето. Той стои под отворената врата на люка в далечния ъгъл и взема чували с хмел от Тимоти, който е на двора горе. Ризата му е разкопчана и кестенявите къдрици по огромните му гърди блестят като златни нишки на слънчевата светлина. Тя известно време му се любува на труда, преди да попита: - Не си ли бил прекалено щедър към тези твои приятели водоплаватели, съпруже? Липсва тенджера.
Нед слага чувала, сякаш е пълен само с пера, и избърсва веждата си с една подобна на шунка предмишница. Не, не съм, добра съпруга Монктън - отговаря той, наслаждавайки се на удоволствието от всички щастливи последици, които включва терминът "добра съпруга". Не бих се отнесъл така небрежно към подаръка на госпожица Бианка. Знаеш, че не бих го направил.
Тогава сигурно съм го изчислила погрешно - казва Роуз с такава самоувереност, която би изумила Бианка, ако тя беше тук и можеше да я види. Тя накланя глава, за да погледне Нед в очите - маневра, която умишлено разкрива примамливо копринената ѝ бяла шия и малко лунички. Срамежливо и с великолепно измислено потрепване на клепачите си тя обявява: - В такъв случай, съпруже, вероятно по-късно ще имам нужда от сериозна корекция.
Роуз няма предвид корекцията, която може да предвиди магистрат; поне не в професионалното си качество.
Ако в този момент Нед Монктън можеше да намери място в мислите си за нещо друго, освен за новата си булка, то вероятно щеше да е да отправи хиляди осанна към Бианка Мертън и Никълъс Шелби за това, че са му дали живот, различен от този на портиер в болницата "Сейнт Томас" за болни и онеправдани от Банксайд. Що се отнася до Роуз, тя е твърде заета да отвръща щастливо на целувките на съпруга си, за да помисли за миг, че може би е права за количеството липсваща помия.