Но някои неща, с ужас открива Никълъс, не се променят. Когато Сесил пита - на чаша от най-сладкия чувал, който Никълъс някога е опитвал - какви нови постижения могат да бъдат постигнати скоро в областта на физиката, Лопес, все още с лек намек за иберийското си наследство в гласа, гордо съобщава: "Д-р Дий, който, както знаете, често съветва Нейно Величество по окултни въпроси, ми каза, че скоро може би ще бъде възможно да се изследват демоните, които причиняват някои болести.
Как така? - пита Никълъс, като се мъчи да не покаже презрението в гласа си. Това са глупости, които той свързва с акушерката, която го уверява - със същата увереност - че определени свещени камъни, уж помазани с кръвта на Света Маргарита, ще му помогнат да спаси Елинор и детето, което тя носи.
Д-р Дий вярва, че тези демони могат да бъдат хванати в капана на определени кристали и по този начин да бъдат наблюдавани без опасност - казва Лопес. "Той ми показа и огледално стъкло от полиран обсидиан, чрез което твърди, че може да види отражението на онези зли духове, които причиняват болка в тялото на пациента".
"И вие вярвате ли му?" - пита Франсис Бейкън, подсмихвайки се, докато дъвче лъжица лефер.
"Нямам причина да не вярвам, господин Бейкън", казва Лопес. "Д-р Дий е много учен човек.
Робърт Сесил забива ножа си в посоката на Николас, сякаш иска да изтръгне мнението му. А вие, д-р Шелби? Вярвате ли и вие, че един ден ще носим лекарството за всички наши болести в кристална брошка или ще видим причината за тях отразена в огледално стъкло?
Няма да нарека лекаря на кралицата глупак в лицето му, ако ме каниш да направя точно това, помисли си Никълъс. Освен това Лопес не е сам в глупостта си; в колегията на лекарите има немалко хора, които с удоволствие биха повярвали на току-що казаното от Лопес.
Сесил приема мълчанието му за нерешителност. Хайде сега - сигурен съм, че на доктор Лопес ще му е интересно да чуе мнението ти. Ако ви се даде власт, как бихте разтърсили физиката за ушите?".
Бих накарал лекаря да си окървави ръцете - казва предпазливо Никълъс. "Да обединим усилията му с тези на хирурга.
Искаш да кажеш, че един човек изпълнява и двете роли? - пита Лопес със съмнение. "Но хирурзите не са обучени в писанията на древните. Те са занаятчии - бръснари.
Майстор Паре го е правил във Франция - напомня му Николас. "Аз самият съм практикувал хирургия - в Ниските земи.
Но това е било необходимост на бойното поле, д-р Шелби - възразява Лопес.
"Аз съм син на ерген, д-р Лопес. Баща ми кара воловете, направлява плуга и хвърля семената с голи ръце. Той жъне и реколтата. Никога не съм забелязал някой в рокля да го инструктира как да го прави от копие на "De Agri Cultura" на Катон.
Божиите нокти, човек на собствения си ум! - извиква Бейкън, удря по масата и кара сребърната чиния да дрънчи. "Това е единственият начин човечеството да прогресира. Древните могат да разсъждават и да правят изводи, колкото си искат. Но съвременният човек трябва да открива нещата сам. Той трябва да вземе природата в ръце и да я разчлени с очите и ума си. Мисля за този свят така, както мисля за гората: не можеш да разбереш истинските ѝ размери, ако не се откъснеш от клоните, не се покатериш по дърветата, не я изследваш. Казвам, че е достатъчно суеверието на мъртвите! Вие сте с мен, д-р Шелби?
"Със сигурност, господин Бейкън.
Робърт Сесил слага ръка на гърдите си в жест на подигравателна капитулация. "Там е бъдещето, д-р Лопес - в ръцете на еретици!
Бейкън се усмихва и отпива от чувала. "Виждаш ли срещу какво се изправяме, Никълъс? Пророци в собствената ни земя, които не са на почит.
За пръв път в живота си Николас чува собствените си мисли да се изказват от друг. Дори приятелят му лорд Лъмли, патрон на Лъмлианската катедра по анатомия в Колежа на лекарите, притежател на една от най-учените библиотеки в Англия, никога не е повтарял убежденията му толкова ясно. Той се чувства като човек, който току-що е убедил обесен съдия в своята невинност.
"Ето ти го, Никълъс, накратко. Не би могло да бъде по-ясно - за умен човек като теб. Докато говори, Сесил свива рамене, за да облекчи дискомфорта в изкривения си гръб.
Те са в кабинета му. Бейкън и д-р Лопес все още са в трапезарията и водят добронамерен спор дали кристалите и обсидиановите огледала правят човека предсказател или шарлатанин. Дъждът е намалял. През прозорците Никълъс вижда храстите на терасата, които приличат на опечалени около гроб.
"Страхувам се, че отличната храна е притъпила разума ми, сър Робърт. Не знам какво имате предвид.