"Пътепоказател, Никълъс. Камък, който ти показва накъде да поемеш.
"Не знаех, че съм се изгубил.
"Кръвта на Бога, Никълъс! Спести ми смирението. Днес вече съм погълнал достатъчно сладост. Говоря за бъдещето ти като лекар. Ако се постараеш, би могъл да внесеш част от визията на Франсис - част от твоята визия - в Колежа; да разтърсиш сивобрадите от самодоволството им; да помогнеш да бъдат изведени на паша хора като стария Лопес. Сложете край на суеверието.
"Аз? Никълъс се надява крехкият му смях да не прозвучи твърде обидно.
"Защо не?
"Защото колегията на лекарите ме смята за опасен еретик.
"Да, но сега ти си моят опасен еретик, Никълъс. Лекар, който посочва сина на лорд-касиера сред пациентите си - може би дори самия лорд-касиер, ако успея да убедя баща си в това - няма да има проблеми да се чуе гласът му сред членовете на колежа. Може би дори нашата владетелка Елизабет ще пожелае съвета и лекуващата му ръка. Не сте ли съгласни?
"Кралицата вече има повече лекари, отколкото й трябват, и всеки от тях е изтъкнат и ползващ се с добро доверие.
"Доверие, да. Всички, с изключение на един.
Казано е с достатъчно скрита провокация, за да накара Никълъс да отговори, преди да успее да се спре.
"И кой може да е той, сър Робърт?
"Разбира се, д-р Лопес.
Кабинетът изведнъж изглежда лишен от топлина. В света на Робърт Сесил предателството сякаш се сервира в сребърна чиния и фламандско платно.
"Лопес остарява. Вече не ходи надалеч. Но когато го прави, обикновено се движи по много тънък лед. Той интригува с претендента за португалския престол дон Антонио, който в момента е гост на Нейно Величество. Но също така общува тайно и с онези, които са му откраднали кралството - испанците. Той има приятели в Мадрид. Графът на Есекс е убеден, че той е предател. Каквато и да е истината, той се подвизава на места, на които не бива да попада. На неговата възраст бихте си помислили, че ще бъде по-предпазлив. По мое скромно мнение е толкова вероятно да умре на ешафода, колкото и в леглото си. Така или иначе, подозирам, че това няма да се забави дълго. Тогава ще има свободно място.
Искате да кажете, че вие и лорд Бъргли ще настоявате за моето назначаване за негов заместник? Никълъс попита учуден и повече от малко отвратен. Изведнъж добрата храна се оказва като олово в стомаха му.
"Ние, Сесил, не се натискаме, Никълъс. Ние съветваме. Ние препоръчваме. Ние убеждаваме. В крайна сметка резултатът обикновено е един и същ. Сесил отива до глобуса на Молиньо, който все още стои точно на мястото, където беше последния път, когато Никълъс беше тук. Помислете за доброто, което бихте могли да направите за физиката. Помислете за благотворителните институции, които бихте могли да оставите след себе си, за болниците и милосърдните домове. Представете си гордостта на баща ви, когато синът му извоюва за семейството си герб от колежа на хералдите - вече не скромни фермери, а джентълмени.
От нищото Никълъс чува гласа на Бианка в главата си. Никълъс, миличък, Робърт Сесил не предлага нищо без причина. Винаги има цена, която трябва да се плати...
И какво точно очаквате от мен в замяна? - пита той.
Сесил не отговаря. Просто слага безгрижно едната си ръка върху лакираната повърхност на глобуса - до гравирания контур на Варварския бряг.
"Маракеш? Около врата на Никълъс се стяга гарота от горещ гняв.
"Няколко месеца път, това е всичко, Николас. Може би по-малко, при благоприятни ветрове. Връщам се с натрупани знания и подобрена репутация. Готов да започнеш да се изкачваш към полагащото ти се място на лекар на наше суверенно величество. Има хора, които биха убили за тази чест, Николас.
Вече ви казах, че не се интересувам от вашата поръчка, сър Робърт.
"О, но се интересуваш от наградата, Никълъс. Виждам го в очите ти.
И за свой срам Никълъс знае, че това е вярно.
Има още един фактор, който бихте искали да вземете предвид.
Гласът на Робърт Сесил внезапно се превръща от глас на придворен в глас на изнудвач.
"И това е?
"Предвид сегашната зараза в града, предложих на Дружеството на търговците на хранителни стоки да изкорени всички лица, които продават фалшиви лекарства на обществеността. В това число и аптекарите - особено тези от женски пол, които понастоящем пребивават на територията на Саутварк. Сесил прави пауза, за да попие думите си. А ако Тайният съвет нареди да се затворят кръчмите - предполагам, че някой, който по този начин е лишен от два източника на препитание, много трудно ще намери храна в корема си. Помисли малко.
И с това оставя Никълъс на фона на затихващия грохот на отминаващата буря и празните погледи на сивите опечалени на терасата.