Пред погледа се появява частна карета, теглена от два сиви жребеца. Никълъс я вижда като легло на колела, с четири ъглови стълба, които поддържат дървен покрив, и завеси, които пазят от времето - или от всяка гледка, която пътникът може да намери за притеснителна. Той го наблюдава през отворената врата, копитата на конете се плискат в локвите, а джантите на колелата хвърлят мъглива светлина зад тях.
Обикновено не е толкова щедър, д-р Шелби - казва Лопес до него. Чудя се дали не се притеснява какво ще му каже кралицата, ако позволи на стария й лекар да хване треска по време на разходка до дома в този дъжд.
Никълъс забелязва, че акцентът му сега е по-силно изразен. Може би когато е в компанията на Тайния съвет, Лопес изпитва нужда да омаловажи португалския си произход.
"Отивам в Маунтджой, д-р Шелби. Но ако искате да ви кача до обществените стълби, сигурен съм, че кочияшът няма да възрази.
Това е любезно от Ваша страна, д-р Лопес - отговаря Николас. "Откакто пристигнах, очаквах възможността да си поговорим насаме с вас. Той придърпва габардинското си наметало около врата си и следва стареца в каретата.
Докато се движат напред, Николас се опитва да се настани удобно на пухкавата, покрита с кадифе седалка. Вътрешността мирише на амбра и конска кожа. Покривът, едва на метър над главата му, е обсипан със златни звезди. Колко ли интриги са се разиграли в този ограничен, облицован с дамаска свят?
Да го предупредя ли за коментарите на Сесил в кабинета? Никълъс се чуди. Но какво да кажа? Откъде да започна? Освен това Лопес е бил лекар на Франсис Уолсингам и граф Лестър, преди да се доближи до кралицата. Не може да е издържал толкова дълго, без да развие нюх към интригите. Мога ли да бъда откровен, д-р Лопес? - пита той.
Ревматичните очи на Лопес се разширяват от изненада. Ако става дума за новите идеи на майстор Бейкън, спести си дъха, млади човече. Аз не съм човекът, който може да защитава такива диви глупости.
"Не за това исках да говоря. Чувал ли си за човек на име Соломон Мандел?
Лопес се обляга на възглавниците. Той изучава Николас така, както би могъл да изучава пациент, с чиито симптоми не се е сблъсквал никога преди. Сивата плът на набръчканото му чело е изпъстрена с чернодробни петна. Соломон? - казва той, като произнася името бавно, сякаш то принадлежи на далечното му минало и изисква малко усилие, за да го пренесе в настоящето. "Разбира се, че съм чувал за Соломон. Мислиш ли, че в този град има толкова много евреи, че сме си чужди?
"Знаеш ли, че е бил убит?
Шокът на Лопес изглежда истински. Вдлъбнатите му бузи издават едно-единствено потрепване на емоцията. Не бях чувал за него - признава той. "В Саутуърк?
"Да, от неизвестни засега нападатели.
"Бедният Соломон. Какъв край.
"Той беше приятел?
"Познавах го. Но отдавна не сме си говорили.
"Знаехте, че живее в Саутуърк?
"Знаех, че се е преместил на юг от реката, да. Освен това нищо повече.
"Знаете ли защо е напуснал града и е заживял на Банксайд?
"Защо някой отива там, д-р Шелби? Предполагам, че заради проститутките и игралните зали.
"Не и Соломон Мандел. Не и от това, което разбрах.
"Тогава може би е отишъл там, за да избяга.
"Да избяга? От какво?
Лопес се почесва по бялата си брада. "Д-р Шелби, аз съм лекар на кралицата. Това носи определени привилегии. Имам пари. Имам известно положение в този град. Имам хубава къща в Маунтджой. Толериран съм - дори от кралицата - с известна доза учтивост. Соломон не е имал такива удобства, които да го предпазят от враждебност".
"Съдебният лекар Данби смята, че господин Мандел е бил убит, защото е бил евреин.
"Данби? Пренебрежително подсмърчане. "Данби е глупак. Можеш да умреш в пустинята и Данби ще твърди, че си се удавил.
Но по този конкретен въпрос не би ли могъл да е прав?
Лопес маха пренебрежително с една костелива ръка по лицето си. "Може, д-р Шелби. Би могъл. Но да се надяваме, че не е така. След като в града отново се появи чума, за невежите ще бъде твърде лесно да обвинят за болестите си моя народ.
Никълъс се чуди дали да каже на Лопес за менората на Соломон Мандел, може би дори да му я повери за съхранение. Но ако Лопес наистина се е обърнал към вярата, предложението може да му се стори неприемливо. А дори и да не е така, връчването на артефакт, който може да се разглежда като еретичен, едва ли ще го привлече към дарителя. Затова Николас решава да не го прави.
Каретата спира. Отвъд спуснатата завеса Никълъс чува повишения глас на кочияша, който спори с един келнер. Човекът изглежда не желае да вземе билет до далечния бряг. Никълъс чува да се споменава името на Робърт Сесил. Той подсигурява бесилката, но вероятно ще удвои цената на билета.