Выбрать главу

Проучих списъка с енорийските субсидии, д-р Лопес - казва тихо Никълъс. "Соломон Мандел е описан там като "човек на турците". Дали някога е бил някакъв слуга - на мавър?

"Соломон? Лопес се засмива със сух смях. "Соломон не е бил слуга на никого. Той беше честен търговец, фактор на мавританските търговци, които продаваха подправки на английските вносители.

"Искаш да кажеш, че е бил техен агент в Лондон?

"Да. Той следеше за интересите им: изпращаше им новини колко искат венецианците за обработка на индийските подправки и други подобни неща. Когато пратеникът на мароканския султан пристигна в Лондон през 1589 г., Соломон беше негов преводач - той говореше езика на маврите.

"Значи турчинът, споменат в списъка на субсидиите, може да е мароканският пратеник?

"Или един от неговите спътници. Той е дошъл с няколко господа от двора на султана.

Завесата се дръпва настрани и Николас вижда речните стълби, хлъзгави от дъжда, да се простират във водата. В далечния край навесът на една лодка с накланящи се врати се издига и пада, което засилва странния дискомфорт в стомаха му.

"Благодаря ви, д-р Лопес. Бяхте много полезен. Извинявам се още веднъж, ако сте ме сметнали за нецивилизован на празненството. Понякога мога да бъда малко свадлив. Обикновено успявам да запазя споровете си в рамките на лекарската колегия.

Бледите очи на Лопес се разширяват от закъснялото признание. Разбира се, сега вече го разбрах - вие сте младият човек, чиято съпруга и дете починаха. Този, който захвърли практиката си. Сега вече си спомням името.

"Да, аз съм.

'Това обяснява желанието ви да преобърнете ябълковата каруца. Надявам се това да ви донесе утеха, доктор Шелби. Но се опасявам, че ще ви остави само още въпроси без отговор. Послушайте съвета на един стар човек: останете с това, което е известно.

Никълъс слиза от каретата. Завесата се затваря зад него. Последният дъжд погалва лицето му. С наведена глава той бърза към чакащата го лодка, а зад него каретата се отдалечава с траурен грохот на тежките си дървени колела.

 

10

 

Фарзад е избягал заради нещо, което Бианка му е казала, нещо, което тя не може да си спомни - и което така или иначе не би имала предвид. Вследствие на това той се е удавил. С някаква напълно въображаема обида, която е звучала в ушите му, той се е спънал в брега на реката и е паднал. И всичко това е по вина на прекалено бързия ѝ език, казва си тя в честите моменти на самообвинение, сякаш колкото повече вина поеме, толкова по-голяма е вероятността Фарзад да влезе в магазина ѝ, за да ѝ каже, че всичко е било само глупаво недоразумение.

Докато отключва вратата на магазина си на Дайс Лейн на сутринта след посещението на Никълъс в Сесил Хаус - отбелязвайки си, че трябва да накара Тимоти да смаже древните панти - тя си казва: Той ще дойде днес. Няма да плача. Нито пък ще му запуша ушите. Ще се огранича с простото "Притеснявахме се за теб. Добре дошъл у дома" - поне докато не получи възможност да прегърне Фарзад. След това той ще трябва да си вземе лекарствата като мъж.

Но за неин постоянен ужас, когато първият посетител за деня влиза, допускайки порив на вятъра, който размахва стръкчетата билки, окачени по гредите, това не е Фарзад, а Катал Конъл. За един ужасен миг тя се страхува, че той е дошъл да ѝ каже, че тялото на момчето е намерено да се поклаща на прилива в Лион кей.

Значи тук приготвяш любовните си филтри и заклинания, така ли? - казва той, а на изпитото му лице се появява усмивка.

Когато навлиза по-навътре в малката стаичка, криейки се под по-големите гроздове от борадж и див кампион, бъз и елекампан, Бианка вижда, че не е сам. Втори мъж го следва по петите. И когато този се обръща, за да не затвори вратата след себе си, тя вижда, че той е толкова различен от господаря на Праведните, колкото е възможно да бъде.

Там, където Конъл има див поглед на глад, спътникът му е добре оформен, дори властен. В контраст с моряшките шлифери на Конъл, той носи скъпо наметало, чийто фин косъм е прилепнал към кожата. За да засрами обикновената шапка на Конъл, той носи весела шапка с лента, в която може би е имало перо от скобар - преди дъждът да го е настигнал. Сваляйки шапката, той потупва перото с пръсти, за да го върне във форма.

Добре изглежда, не може да не си помисли Бианка. Един толкова добре облечен мъж би накарал всички мошеници и измамници от Банксайд да тръгнат след него, ако не беше фактът, че днес те щяха да се удавят наполовина, преди да успеят да се доближат до него.

Бог сигурно е наскърбен от всички тези небесни сълзи, които се леят от небето - казва Конъл, изтръсквайки дъжда от маншетите на палтото си от платно. Плаче ли, защото госпожа Мертън още не се е омъжила?