Выбрать главу

Просто вали, капитан Конъл, това е всичко - уморено отговаря Бианка. "Страхувам се, че любезността е напразна.

Тя все още си спомня как Кит Марлоу се шмугна в "Джакдаун" - вече преди две години, осъзнава тя с почуда - и изсипа в ушите ѝ същата болнаво-сладка сладост. И вижте какво ми донесе това, мисли си тя: съвест, смутена от убийство.

"На такова бижу, никога.

Игнорирайки го, тя пита: - И кой може да е този господин? Не изглежда да има нужда от аптекар.

Рейнард Голт, госпожо - казва добре облеченият и официално коленичи пред нея, - от Почитаемото дружество на търговците на храни.

Значи това е всичко, мисли си тя, прехапвайки си езика. Откакто приятелят на Никълъс, лорд Лъмли, беше убедил Дружеството на търговците на храни да й издаде лиценз за аптекар, Бианка знаеше, че накрая ще я посетят. Тя е изненадана, че им е отнело толкова време. Може би са очаквали, че тя ще се провали. Може би просто са забравили, че са издали лиценз на жена. Така или иначе, посещението е нежелано - двойно повече в този момент.

"Тогава сте двойно по-желани. За мен е чест, господине - казва тя, като се опитва да изтръгне поне капка учтивост от челюстта си. Тя се обръща към Конъл. Не съм подозирала, че се движите сред такива хора, капитан Конъл.

Голт отговаря вместо него. Аз също съм водещ член на Барбарската компания, госпожице Мертън. Ние сме монопол, основан от графовете на Лестър и Уоруик и лицензиран от кралицата. Нашата мисия е да разширяваме търговията на това кралство в земите на маврите в обща полза на хазната.

А ти си на второ място, ако се съди по хубавото ти облекло, помисли си тя.

Капитан Конъл е генерал-адмирал на нашия флот - обясни Голт. Когато ми каза за съществуването на Хелън от Банксайд, реших веднага да я видя лично.

"Да ме видиш сам? Аз не съм Лондонският мост или Тауър, господин Голт. Аз не съм забележителност. Тя се втренчва в Конъл. "А що се отнася до това, че съм генерал-адмирал на - какво ми каза майстор Соломон: три кораба? - е, не мога да си представя как сър Франсис Дрейк живее с тази ревност.

Конъл се усмихва, за да покаже, че може да понесе малко закачки. Дрейк е тръгнал да обикаля света само с пет. Ако се върна от следващото ни плаване до бреговете на Варвара с една десета по-богат от него, ще бъда достатъчно щастлив.

Голт започва бавна обиколка на магазина, която Бианка намира за неприятно натрапчива. Той надниква в рафтовете, пълни с касетки със сушени билки; изважда китки от морския живовляк, който тя предписва при ниско либидо; държи на светло отварите от хурханд, които използва за облекчаване на дискомфорта при менструация; подушва корените от елекампан, които смила в бира за отслабване на зрението. Бианка избърсва ръцете си в престилката, за да покаже, че има работа, и казва на Го: "С какво мога да ви бъда полезна, сър? Само трябва да смеся няколко лекарства за д-р Шелби.

Лекар от Банксайд? - казва той и спира проверката си. "Как, в името на Христовите рани, той печели?

"Не мисля, че печели.

"Тогава защо е тук?

Бианка се снишава, за да погледне сивото небе през малкото предно прозорче. "Сигурно заради слънцето.

"Е, не може да е заради възнаграждението.

"Това по-скоро зависи от това какво разбираш под награда.

Конъл изпуска изсушен смях. "Между другото, как е д-р Никълъс Шелби? Предполагам, че се подготвя за пътуването си до страната на маврите.

Това кара Бианка да настръхне. Откъде знаеш за това? - пита тя, като почти изпуска пестика, който е взела, за да разбие в хаванчето няколко листа от кехлибар.

"Той сам ми го спомена.

"Кога?

"На сватбеното тържество. Там, бих добавила, ти засенчи булката, както хиляди звезди засенчват самотна свещ.

Сигурно така се чувства човек, ухажван от труп, мисли си тя. "Е, той няма да отиде. Сам ми го каза. Тя обръща поглед към Го. "Ако не мога да направя нищо друго за теб, на улица "Кент" има едно момиченце с болки в корема. Майка ѝ няма да ми благодари, че си губя времето в празни разговори".

Няма нищо празно в посещението ми тук, госпожо - казва Голт. "Посещавам аптекарите, за да се уверя, че са подготвени за увеличаване на броя на случаите на чума, ако времето стане по-меко. Гласът му придобива по-твърд характер. "А също и за да изкореня шарлатаните.

Подтекстът е очевиден. Бианка престава да блъска листата на черницата. Наричали са ме по много начини, господин Голт - казва тя и се чуди дали в Англия има закон, който забранява да се разбива с каменен чук финият нос на член на Компанията на търговците на храни, и дали наказанието е поносимо - от папска блудница до вещица. Предимно от мъже, които се чувстваха засегнати, защото не исках да търпя ухажването им. Но никой никога не ме е обвинявал, че съм шарлатанка".