11
Църквата "Сейнт Джордж" се намира в непосредствена близост до Лонг Саутварк, където графът на Съфолк е имал голямата си къща по времето на бащата на кралицата, осмият Хенри. Имението отдавна не съществува. Сега там няма нищо друго освен ниски къщички, построени до стената на гробището. Два дни след срещата си с Бианка в нейната физическа градина Никълъс Шелби се лута сред надгробните камъни и кръстовете под мъгливите лъчи на ранното утринно слънце, търсейки гроба на Соломон Мандел. Под лявата му ръка има плосък пакет, увит в чувал.
Когато намира мястото, Никълъс се оглежда, за да се увери, че не е наблюдаван. Клекнал, той разстила прясно изкопаната пръст и заравя менора, която е взел от дома на Мандел. Не е сигурен, че е правилно да постъпи така. Но при липсата на друг план му се струва най-малкото подходящо.
След кратка, мълчалива молитва за душата на Соломон Мандел, той се отправя на север към Лондонския мост, като си пожелава всички негови дилеми да починат толкова бързо.
На върха на хълма Фиш Стрийт Никълъс се насочва на изток към квартал Олдгейт. Тук е пазарен ден и уличките са пълни с хора. Той се провира между клиентите, които отиват към сергиите за риба; отбягва от пътя на чираците на златарите, които вървят по задачи; заобикаля галантеристите, натоварени с кошници с плитки, панделки и копринени дантели. За негово облекчение не вижда никакви признаци на зараза; няма пазачи, които да забраняват влизането в заразените улички; няма кръстове на вратите, които да предупреждават за болестта, която се крие вътре. Поне в този квартал градът изглежда безпроблемен.
Спира до сергия за храна в източния край на улица Тауър. Там си купува парче хляб с манчета и сланина за закуска, поднесени му от едра жена с любезна усмивка. Тя се навежда през щанда, за да го погледне по-добре, като настоява, че разпознава младия лекар, който е практикувал на улица "Грас". Той ѝ казва, че греши. Той отдавна не е гражданин на тази част на града.
Предпочита да се наслади на храната си със собствено темпо. Но съседът му на пейката е продавач на змиорки, който си почива от пазара, а престилката му е омазана с рибена кръв, от която стомахът на Никълъс почти се обръща. Той поглъща храната си и бърза да продължи.
Преминава през открития терен на Тауър Хил, където ешафодът стои като изоставен сал в пустото море - море, което на глобуса на Робърт Сесил би могло да бъде обозначено като Mare Incognitum. Спира в сянката му, взирайки се в мрачната бесилка като в селска зелка, която наскоро е дошла в града. Той си спомня, че именно тук убиецът на Ралф Кълън, Джейкъб Монктън и останалите е намерил заслужения си край. В мислите си той се връща към онази нощ в криптата под старата къща на Лазар, нощта, в която Бианка едва не стана следващата жертва на убиеца, преследващ Банксайд. Той е бил толкова близо до това да я загуби завинаги. Сега ли я изгубих? пита се той.
От този спомен е лесно да се прехвърли към един по-ранен, от времето преди смъртта на Елинор. Преди да се превърне от преуспяващ млад лекар в скитник с див поглед. Преди Бианка да го намери.
Три лета преди това е знойният ден на Ламас. Едно безименно момче-дете - поне тогава безименно - лежи на масата за дисекции на сър Фулк Вейзи и очаква ножа, сякаш не е нищо друго освен парче месо, което трябва да бъде нарязано за тенджерата с кюфтета. Едно скитническо дете без значение. Обект не за състрадание, а само за обучение. Никълъс се взира невярващо в очевидните следи от убийство. Чуди се защо великият анатом също не може - или не иска - да ги види.
Ралф Кълън.
Безименен вече не е, благодарение на него и Бианка.
Но толкова много врати са се хлопнали пред лицето му по пътя. Толкова много слепи улици. Толкова много презрение, което трябва да преглътне, от хора като Вейзи и коронера Данби. Сега си мисли, че ако беше кралски лекар с място и репутация, колко лесно щеше да бъде да ги накара да го изслушат. Колко живота щяха да бъдат спасени? Ако Робърт Сесил му предлага шанса да изчисти тази история, просто като изтърпи неудобствата на едно пътуване до Мароко, той трябва да се възползва от него - каквото и да мисли Бианка за договора. Как може да не вижда, че той прави това за нея, както и за себе си? Как да не признае, че той има нужда да направи нещо по-голямо с познанията си по медицина, отколкото да обслужва бедняците в Банксайд?