Човекът на турците. Николас се чуди дали господарят на Соломон Мандел е бил мавърът ал-Седик.
Робърт Сесил взима второ писмо измежду многото документи на работния плот. "Дай му това. То е от баща ми, лорд Бъргли. Двамата са разговаряли много пъти, докато ал-Седик е бил в Лондон, и той знае малко английски. Той е съюзник. Това писмо ви препоръчва пред него.
"Вие ли написахте и това?
Разбира се, че не, Никълъс - намръщи се Робърт Сесил. "Да измамиш кралицата си е едно. Но да излъжеш баща си...
Сесил взема двете писма и ги поставя в скъпа кожена чанта. Притискайки торбичката в ръката на Никълъс, той казва: "Помисли си колко благодарна - и щедра - ще бъде Нейна Милост, когато успея да я уверя, че съгласието между нашите две кралства е ненарушимо.
"Но какво ще стане, ако разбера, че е нарушена? Какво ще стане тогава?
Сесил потупва Никълъс по рамото и му се усмихва безрадостно. "Тогава всички ние разчитаме на твоята изобретателност да я поправиш".
12
'Той крие нещо от мен, Нед. Знам, че го прави.
Нед Монктън мълчаливо се моли за внезапно божие действие, гръмко и с не много лоши последици - всичко, което ще отклони проницателния поглед на тези кехлибарени очи.
Той е загрижен за вас, госпожо, заради чумата и всичко останало.
"Тогава защо ни напуска? Пита Бианка. "Ти си мъж, сигурно ти се е доверил. Защото аз съм сигурна, че ме лъже през зъби.
Нед се свива от неудобство и прилича на мечка, която изтръсква водата от козината си след плуване. П'рапс, трябва да отидеш до Лион Куей и да го попиташ сам, преди да е станало твърде късно. Не е хубаво да се разделяш с тежки думи".
"Значи той ви се е признал?
"Не!
"Тогава какво криете вие двамата от мен?
Няма да е лошо да ѝ кажа за писмото, мисли Нед. Може дори да я отклони от следите. Ако тя продължи с инквизицията, той се опасява, че няма да може да запази за себе си историята на Никълъс за Робърт Сесил, който заплашва да я затвори.
"Той ми даде писмо, адресирано до лорд Лъмли в Нонсуч".
"Писмо? Трябва ли да знам какво пише в него? Или това са още мъжки тайни?
"Ако чумата дойде на юг, господин Ник иска всички ние да потърсим убежище от нея там. Казва, че това е уредено.
Отговорът ѝ не е това, което той очаква, макар че с Бианка Мертън отдавна е научил, че рядко е така.
"Уговорено?" - изсъсква тя. "Какво сме ние за него - букет от цветчета, които трябва да бъдат грижливо завързани на венец? Нима той не ни смята за способни сами да се избавим?
Мисля, че се опитваше да помогне, госпожо - казва Нед, озадачен от непредсказуемостта на жените. Особено жените от Падуа.
И тогава, за негово още по-голямо недоумение, той вижда как очите ѝ започват да се навлажняват. Но преди той да успее да намери и най-неумелите думи на утеха, тя вече е на път да излезе от "Джакдаун".
Докато Бианка бърза към моста, гневът води битка с копнежа за контрол над краката ѝ.
Вече са минали пет дни от размяната на мнения с Никълъс в градината й с лекарства. Той е идвал в Джакдаун неведнъж, въпреки че е оставил Роуз да не се съмнява в нежеланието ѝ да го види. Тази сутрин, когато се събуди в стаята си над аптекарския магазин, й се стори, че го вижда да стои в подножието на леглото й. Но това беше само добрият самарянин, нарисуван на стената. По-късно, в "Джакдау", тя наполовина очакваше да го види в чешмата и се чудеше какво ще му каже, ако го види.
Независимо от това, което Нед Монктън току-що ѝ каза, Никълъс явно не се интересува ни най-малко от нея, иначе сбогуването му щеше да е малко по-изразително от самоцелните глупости в бележката, която беше изпратил преди три дни чрез Роуз. Очите ѝ не бяха минали през задължението към моя покровител... подобряване на перспективите ми за развитие... преди да смачка бележката в дланта си и да я хвърли в огнището. Къде беше това, че сърцето ми се къса, за да те оставя... - поиска тя на глас пред празната си стая.
Англичани, помисли си тя, докато минаваше покрай кладенеца на кръстовището преди Лонг Саутуърк - па!
На борда на "Праведникът" цари спокойствие и целеустременост. Приливът е в обратна посока, а западният вятър обещава добро плаване надолу по реката към тясното море. Екипажът изглежда развеселен от перспективата да има лекар сред тях, а в замяна Никълъс се е постарал с пренасянето и складирането на провизиите. Предложението му да помогне с последната част от товара обаче е учтиво отхвърлено.
Той е доставен в каруца, придружена от оръженосци: шест дървени ковчега с прави страни, чиито капаци са заковани с железни скоби. На всеки сандък е поставен знак на търговец на вълна: