Докато стигне до вкъщи, тя ще има температура. На следващата сутрин ще се събуди и ще открие болезнени отоци в подмишниците си. Млада и силна, тя има навика да благодари на Бога за добрата си физика. Но след няколко дни тя ще умре.
Заразата е преминала реката.
ЧАСТ 2
Барбара
13
Как празнотата не довежда човека до лудост?
С изключение на "Люк от Бристол" и "Марион", които му правят компания на три кабелни дължини отзад - или поне така е информиран Никълъс, макар че това е без значение за землянин като него - няма нищо друго, което да храни очите, освен безкрайно пространство от сива, мътна вода. Нищо не се чува, освен бумтенето на платната, стоновете на въжетата и виковете на капитана на кораба. Нищо не се отразява на кожата, освен щипещият солен вятър. А под краката ви - само няколко дъбови дънера, които ви пазят от безшумните дълбини.
И все пак екипажът се занимава с работата си тихо и ефикасно, чувствайки се тук по-добре, отколкото някога на "Джакдау". Стоейки на високата, кутиеобразна кърма на "Праведник", Никълъс се замисля дали не са родени с инстинктивна омраза към зелените хълмове, градските стени и църковните кули. Или пък дотолкова са в плен на дивия Катал Конъл, че празният хоризонт, гледан от безумно люлеещата се мачта, не означава нищо за тях?
Но ако Никълъс е научил само едно нещо, откакто се е качил на борда на "Праведник", то е, че при цялата неудобна самота на палубата, под нея е много, много по-лошо. На първо място, безкрайното клатене и преобръщане, постоянно присъстващият риск да бъдеш блъснат в непоклатимата дървесина. След това е миризмата: наситената миризма на влажна кожа и животински отпадъци, която му напомня за краварника в Барнторп.
Никълъс е научил, че "Праведникът" мирише не защото е мръсен, а защото за шестдесет години плаване е погълнал телесната отвара на всички мъже, които са плавали с него, заедно с животните, които са водили със себе си за мляко и месо. Никакво старателно почистване не може да я премахне.
А капитан Конъл е човек, който държи на чистотата и реда. Той е дал да се разбере това от самото начало. Правилата му за пътуването са прочетени на екипажите на трите кораба, тъй като нито един от десет души не може да ги прочете сам: не трябва да се ругае в събота, нито да се разменят хули или мръсни приказки. Всички обичайни религиозни служби на Нейно Величество трябва да се спазват в съответния час - освен ако някой кораб не е в непосредствена опасност и не са необходими ръце за спасяването му. В такъв случай молитвите са вече задължителни. Кормчиите и навигаторите трябва да извършват ежечасни наблюдения на приливите и отливите, течението, звездите, луната и слънцето, които да се записват точно в дневника на всеки кораб, заедно с всички наблюдавани точки на сушата и всички интересни явления. И накрая - и тук гласът на Конъл се извиси до такава сила, че се носеше ясно над вятъра - никаква содомия, под страх от смърт.
Тази последна забрана, както научи Никълъс, е най-вече за да предпази младите чираци от вниманието на един или двама от по-възрастните им, по-жадни колеги.
Петте момчета бързо се отърсват от мазните си навици. Само след няколко дни в морето те се справят с такелажа толкова ловко, колкото маймуните на панаира "Свети Вартоломей". Когато не се занимават с физическа работа, те седят на решетката на главната палуба и изучават документите, които Голт е донесъл на борда и за които Никълъс предполага, че са инструкции за начинаещи моряци.
И все пак, докато ги наблюдава, той не може да се освободи от едно натрапчиво съмнение относно начина, по който са пристигнали на Лионския кей. Ако им предстои живот на търговци и откриватели в служба на Варварската компания, защо не са се качили на борда на "Праведник" още когато той е бил подготвян за плаване? Защо Рейнар Го е чакал до последния момент, за да ги качи на борда?
Почти е настъпила нощта. Роуз чака Тимъти да се върне, след като е предал последното искане на един от по-малко платежоспособните клиенти на "Джакдау". Тя щеше да изпрати Нед. Той е идеалният събирач на дългове, с големия си ръст, страховитата си кестенява брада и предишната си репутация на човек, който обича да се кара. Но сега, когато е видяла зад маската, тя знае, че той е добра душа. Той е твърде лесна мишена за една история за тежък късмет. Вероятно накрая ще обещае да разшири кредита на мошеника. Освен това мисълта, че по време на пътуването доксите от Саутуърк ще му правят лунните си очи, изважда защитни нокти, за които не е подозирала.
Когато Тимъти подава глава откъм вратата на чешмата, той изглежда като човек, който очаква скорошен побой.