"Но аз нося писма от сър Робърт Сесил. Ако ме хванат...
Ще кажат, че си шпионин на английската кралица и ще те обесят - услужливо казва Конъл. Тогава красивата госпожица Бианка ще трябва да се обърне към по-груб човек, който да й топли чаршафите. Той се смее и потупва Николас по рамото. "Не се притеснявай. Ще изпратя "Марион" близо до брега, за да погледне. Тя е много удобна. Ако има донски галеон на котва, можем да се отдалечим, преди испанците да успеят да си вдигнат гащите. Освен това, дори и толкова на север е вероятно да се сблъскаме с варварски корсари, както и с испанци.
"Варварски корсари? Никълъс добавя тази мисъл към бързо нарастващия си списък с морски опасности. Те се срещат на тези географски ширини?
"Да, те нападат португалските и испанските крайбрежни селища за роби. Понякога нападат и френското крайбрежие. И не само барбарските маври. Дори и левантийските пирати надничат в Атлантическия океан, ако са достатъчно гладни. Но в момента сме в достатъчна безопасност. В тези морета една галера не може да гребе за нищо, а те са лубери с платна, така че са такива".
"Но ти каза, че бурята почти се е разразила. Какво става, когато морето утихне?
"Тогава се надявай, че моите артилеристи си знаят работата.
"Но сигурно писмата, които нося до двора на султана, ще ни гарантират свободно преминаване?
Конъл се засмива пренебрежително. "Първо, няма нито един мавър на хиляда, който да може да чете английски. Второ, един мавър не е просто мавър. Те си имат свои еретици, както и ние. Има и племена: един ватаси иска кръвта на саади, който се гнуси от турчин, който смята алевийците за малко по-добри от кучета... Мога да продължа, но ще ме разберете. И всички те мразят християните. Освен ако нямат нужда от него, разбира се. Конъл изхвърля презрително глътка слюнка над борда на "Праведник". Но не се притеснявайте, д-р Шелби. Маврите ме познават, ако не на пръв поглед, то поне по репутация. Да, те познават Конъл достатъчно добре.
Това е казано толкова загадъчно, че Никълъс решава да попита Конъл какво има предвид. Но още докато отваря уста, за да говори, той чува съкрушителен звук, като че ли всички демискулпери и соколи на борда на "Праведник" стрелят като един. Обръща се - и вижда как огромна вълна се удря в преддверието.
За миг му се струва, че корабът се е блъснал в скала от тъмнозелен кристал от кървав камък. "Праведникът" сякаш спира във водата. Никълъс усеща как коленете му се подкосяват. След това вълната се разбива, преминава с рев през главната палуба и се разбива в пенеста мъгла, която за миг го заслепява.
Избърсвайки очите си, за да се освободи от щипещите солени изпарения, той поглежда надолу от мястото си на кърмовия замък. За негова изненада "Праведникът" все още е цял. Екипажът се смее бурно. Щастливото бягство ги е пренесло от ужаса в някакъв вид ликуващ делириум.
Всички, с изключение на един от чираците, чието тяло, отхвърлено от вълната срещу един от демискулперините, лежи пропито и неподвижно на палубата като нещо, което морето е изхвърлило при преминаването си.
Докато се връща от алеята Сейнт Олав, Бианка все още усеща в ноздрите си миризмата на бульона на добрата съпруга Уилдърс. Това ѝ напомня, че не е яла от закуска. Стомахът ѝ шумно копнее за един от специалитетите на Фарзад. Но преди да може да се нахрани, трябва да свърши една работа на аптекаря. Как ще се разпространяват свободно енорийските клюки, ако Джени Солвър няма босилек от бял пипер, масло от копър, серпилум и еуфорбиум, за да държи под контрол мигрената си? Как мърморенето на Уолтър Пемъл да бъде поносимо, ако той няма маз от коприва, която да втрие в гнойната си рана? Как пастор Муди да чете спокойно Библията си, ако няма елексир от сок от сладник и бял равнец, който да укрепи зрението му? В Банксайд има достатъчно изпитания, които трябва да се понесат, без Бианка Мертън да пренебрегва задълженията си. Затова тя решава да се върне в Дайс Лейн. Храненето може да почака.
Два часа по-късно тя вече е почти готова. Гладът е изчезнал. Но на негово място се е появила необяснима умора.
Първоначално тя се опитва да го пренебрегне. Имам здрав организъм, казва си тя. Не съм направена от ливадна трева. Не се преобръщам при първия полъх на вятъра. Това е просто умора.
Започва половинчата си равносметка. Проверява саксиите и кутиите, чекмеджетата и бурканите, клонките, корените, сухите листа, парчетата... На няколко пъти я прекъсват клиенти, но когато те се задържат, за да разговарят, тя не се чувства особено склонна да им угажда. Костите започват да я болят ужасно. Ако и утре се чувствам така, мисли си тя, пътуването до Сесил Хаус ще трябва да почака. Чувствам се така, сякаш съм се сражавала три рунда със стария мечок Сакерсон.