"Може ли да се излекува? Конъл пита. "Той струва известна сума пари за мен.
Шокиран от бездушието на Конъл, Никълъс се мъчи да запази неутрален глас. "Прогнозата не е добра. При по-малки увреждания древните понякога са препоръчвали ходенето по гръбнака да облекчи болката или тялото да бъде окачено на рамка. Но Хортоп не е прекалено притеснен. Това ме притеснява.
"Трябва да има нещо, което можеш да направиш - с цялото това обучение в теб.
"В крайни случаи френският хирург Паре препоръчва да се изрежат фрагментите на увредените прешлени. Веднъж се опитах да го направя в Ниските земи с един швейцарски наемник, който се беше улучил в гърба. Не беше съвсем успешно.
Какво се случи?
"Той умря.
Конъл обмисля това за момент. После казва: "Тогава ще го изпратя на брега във Виго. Португалците имат болници и милосърдни сестри. Те могат да го вземат.
"Да изоставиш момчето в чужда страна, парализирано от врата надолу?
"Какво друго може да се направи?
"Да се надяваме, че маврите ще могат да го лекуват", казва Николас.
"Маврите?" - отговаря Конъл с презрително мърморене.
Техният лекар Албукасис е писал за състоянието на парализата в по-голяма степен от християнските лекари - казва Николас, знаейки, че звучи като човек, който губи спор.
"А ако успеят?
"Той може да живее. Но се страхувам, че ще бъде голямо бреме за семейството си, когато се върне. Баща му е пастир, както разбирам. Малко вероятно е да има пари, за да се грижи за осакатен син".
Никълъс си мисли за бедните скитници, които е виждал по пътищата на Англия, полугладни, облечени в парцали, просещи храна, прогонени от градовете със заплахата да бъдат заклеймени. Много от тях бяха осакатени войници от Ниските земи или осакатени моряци, уволнени от флота. Може би щеше да е по-добре, мисли си той, ако вълната беше отнесла Едмънд Хортоп изцяло от този свят.
Конъл изучава опънатите платна, докато обмисля казаното от Николас. Значи е Сафи - казва той и свива рамене. Да се надяваме, че вярата ви в езическата физика не е неуместна, д-р Шелби. Аз пък предпочитам дяволът да ми смесва лекарствата.
Шумното лошо настроение на съседския петел събужда Бианка. Един-единствен лъч водниста сива светлина пада неохотно върху стената на спалнята. Докато седи на възглавницата, болните ѝ стави протестират. Сега тя не се чувства по-добре, отколкото когато е заспала.
Но гладът ѝ се е върнал с отмъщение. В главата ѝ се появява миризмата на бульона на добрата съпруга Уилдърс. Стомахът ѝ започва да къркори. Мисли си, че в сегашното ѝ състояние един добър бульон може да е от значение.
Тя с копнеж си спомня за този, който майка ѝ е приготвяла, когато е била малка: труп на планинска птица - тетраон или фаджано - варен с часове с аспержи, магданоз и копър. Имало е моменти, в които този бульон я е държал в ред: например разривът ѝ с Антония Адонато или онзи случай, когато на четиринадесетгодишна възраст е хвърлила всички женски умения, които си е въобразявала, че притежава, на Пауло Вианело, сина на зидаря, за да я унижи публично, като ѝ каже да се върне, когато порасне с една година, и то едва след като ѝ пораснат гърди. Никога не е имало изпитание, което да не може да бъде поставено на мястото му от този прекрасен бульон.
Чувствайки се малко по-добре само при мисълта за това, Бианка размахва крака на пода, измива се от купата с кладенчова вода в ъгъла, облича чиста престилка и слиза по стълбите, изпълнена с нова цел.
Вярно е, че глухар или яребица може да се окажат трудни за намиране в кратки срокове.
Но пазарът на "Свети Савадор" ще бъде отворен на разсъмване и птичарите може да са хванали няколко в мрежите си. А ако не, тя винаги може да използва глухарче като алтернатива. До обяд магията трябва да е завършена. Тогава ще бъде в по-добра кондиция да облече зелената си брокатена риза и карнеоловото си боди и да тръгне да омагьосва Краб да изпрати бърз пинас, който да прибере Николас у дома от лапите на най-жестокия човек на света.
Тя тъкмо събира останалите съставки от кухнята си, когато Джени Солвър се втурва в магазина със зачервено лице.
"Аз ли съм първа, госпожо Мертън?
"Вие сте, госпожо Солвър. Още не съм отворила - едва се е разсъмнало.
"Значи не е имало бягство?
Бианка изглежда озадачена. "Бягство? На какво?
"Оцет.
"Не. А трябва ли да има?
В такъв случай ще ми трябват" - Джени Солвър започва да зачерква пръстите си - "поне една четвърт оцет... тинктура от клек... три скрупули пелин... четири драхми воден здравец... камфир...
Изчакайте малко, госпожо Солвър - казва Бианка, опитвайки се да я забави. "Това са съставките за фумигант: за защита от заразата.